Измамите със спуфинг – подмяна на номера, който виждате на екрана при входящо обаждане – продължават в България, а Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и операторите А1, Виваком и Йеттел подготвят общ механизъм срещу част от тях, съобщи „Дневник“ на 9 ноември. Докато такава защита не заработи, важи едно просто правило: номерът на банката, куриера или дори на близък човек на дисплея още не доказва кой ви звъни.
Накратко
- КРС и трите мобилни оператора предупредиха още през август, че показаният номер „не е гаранция“ за самоличността на обаждащия се.
- Подготвяното общо решение е насочено към международни обаждания, които имитират български мобилни номера, но срок за него няма.
- Най-сигурната защита е да затворите и сами да наберете официалния номер на организацията.
Как измамникът показва чужд номер
При обикновено обаждане мрежата предава на телефона ви номера на звънящия. При спуфинга този номер се подменя, най-често през интернет телефония или маршрути през чужбина, и на екрана се появява избран от измамника номер. Може да е истинският номер на банка, държавна институция, мобилен оператор, куриерска фирма – или на някого от контактите ви.
Целта е доверие. Щом видите познат номер, сте по-склонни да кажете ПИН код, еднократен код за потвърждение или да направите превод „за защита на сметката“. Притежателят на подменения номер обикновено също е жертва – той няма нищо общо с обаждането.
Има и обратен сигнал, на който малко хора обръщат внимание. Ако непознати започнат да ви звънят и да твърдят, че сте ги търсили, а вие не сте, вероятно вашият номер се използва за подмяна. В този случай КРС съветва да уведомите оператора си.
Защо операторите не могат просто да блокират номерата
На 15 август КРС публикува общо съобщение с А1, Виваком, Йеттел и браншовите организации. В него регулаторът обяснява, че спуфингът не може да бъде спрян с обикновено блокиране на номера, защото така ще бъдат засегнати и законни услуги. Вместо това операторите анализират входящия трафик и номерата, използвани при установени измами, и прилагат технически механизми срещу подозрителните повиквания.
Следващата стъпка, според „Дневник“, е общ механизъм на КРС и операторите за определени международни обаждания с номера, които се представят за български мобилни. Срок за въвеждането му не е обявен, а такова решение ще ограничи конкретна схема, не всички начини за подмяна.
Подобен подход вече работи във Франция. От 1 януари 2026 г. френските оператори са длъжни да показват „скрит номер“ при обаждания от чужбина с френски мобилен номер, който не може да бъде удостоверен, обяснява официалният портал Service-Public. Там уточняват, че скритият номер е сигнал за внимание, а не доказателство за измама.
Шест реплики, след които затваряте
КРС изброява признаците, които трябва да ви накарат да прекъснете разговора, колкото и истински да изглежда номерът:
- искат ви лични данни, банкова информация, пароли, ПИН или еднократни кодове;
- настояват за незабавен превод или плащане;
- притискат ви да действате веднага, често със заплаха – блокирана сметка, дело, глоба;
- обещават неочаквана печалба, инвестиция или възстановяване на сума;
- твърдят, че ваш близък е в беда и спешно му трябват пари;
- непознат ви звъни, защото „сте го търсили“, а не сте.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Затворете. Не обяснявайте и не спорете – всяка минута разговор е шанс за натиск.
- Наберете сами официалния номер на организацията от сайта ѝ или от гърба на банковата карта. Подмяната работи само при входящо обаждане – когато вие звъните, попадате на истинския притежател на номера.
- Ако звънецът се е представил за близък човек, потърсете го на номера, който вече имате, или през друг канал.
- Никога не казвайте по телефона ПИН, пароли и еднократни кодове и не инсталирайте приложения за отдалечен достъп по нечии указания.
- Ако вече сте дали данни или сте превели пари, обадете се веднага на банката, подайте сигнал в МВР и уведомете оператора си.
Защо филтрите в телефона не са достатъчни. Функциите за заглушаване на непознати номера в iPhone и Android и приложенията за разпознаване на спам помагат срещу масовите обаждания, но при спуфинга често виждате номер, който е в контактите ви или изглежда легитимен. Затова защитата тук е навик, не настройка. Същият сценарий стои и зад роботизираните обаждания за „изтеглени пари“, а комбинацията с изкуствен интелект става още по-убедителна – вижте как клониран глас на адвокат измъкна 95 млн. евро от италианска банка.
КРС съветва и нещо, което често се пропуска: говорете за тези схеми с по-възрастните си близки, помогнете им да настроят блокирането на обаждания и ги помолете да ви звъннат, преди да изпратят пари или да дадат данни на някого. Повече съвети за телефона и сигурността събираме в рубриката Мобилни технологии.
