Измама с AI глас: 95 млн. евро изчезнаха от италианска банка

Измамата с AI глас вече струва на банките милиони: според информация на Reuters измамници са откраднали 95 млн. евро от Fideuram – звеното за частно банкиране на италианската Intesa Sanpaolo, като са се представили за висши ръководители. Схемата започва с фалшиво съобщение в WhatsApp, а продължава с разговор, в който гласът на реален адвокат е възпроизведен с изкуствен интелект. По-голямата част от парите са върнати, но за около 36 млн. евро следите все още водят в празното.

Как работи измама с AI глас: случаят Fideuram

Първите публикации на Reuters от 25 септември 2026 г. се позовават на двама души, запознати със случая. Според тях тогавашният председател на Fideuram Паоло Молезини получил през февруари съобщение в WhatsApp, което изглеждало като изпратено от Карло Мессина – главен изпълнителен директор на компанията майка Intesa Sanpaolo. В него се искала спешна помощ за международна транзакция. Съобщението било първата стъпка от добре режисиран сценарий, който разчитал на авторитет и натиск за време.

След съобщението последвало обаждане. Събеседникът се представил за адвокат от реална юридическа кантора, а гласът му според източниците на Reuters бил възпроизведен с изкуствен интелект. Италианските медии посочват, че гласът е имитирал Паоло Настази, управляващ партньор на A&O Shearman за Италия. Самият адвокат няма нищо общо с измамата – използвани са само името и гласът му. Именно тази втора „потвърждаваща“ стъпка е типична за съвременните схеми: жертвата получава не един, а два привидно независими сигнала, че молбата е истинска.

Колко пари са изчезнали и колко са върнати

Преведените суми общо надхвърлят 95 млн. евро и според Reuters са отишли главно към сметки в Китай и Хонконг. По-късните разкрития показват, че сътрудничество между разследващи в Италия, Португалия и Китай е позволило част от парите да бъдат блокирани и върнати. Цифрите обаче не са еднакви: едни публикации говорят за възстановени около 53 млн. евро, а Il Sole 24 Ore, позовавайки се на Corriere della Sera, споменава 59 млн. евро.

Първоначалните съобщения посочваха, че липсват около 36 млн. евро, а по-късна реконструкция на италианската агенция ANSA ги вдига до 39,5 млн. Официално обяснение за разликата няма, затова най-коректно е да се говори за „между 36 и 39,5 млн. евро“. Не е потвърдено и публично изказване на Fideuram или Intesa Sanpaolo по подробностите, така че част от картината остава реконструкция от медийни източници.

Какво казва разследването

Прокуратурата в Милано разследва за компютърна измама чужд гражданин, живеещ извън Европа. Според информацията нито той, нито други ръководители на Fideuram са обект на разследване за съучастие. Молезини подава оставка през март, като тогава посочва лични причини. Италианските медии съобщават още, че прокурорите разглеждат и други два случая на банкови измами с участието на AI – за около 24 млн. и около 2 млн. евро, но тези данни все още не са потвърдени от официален източник.

Случаят идва в момент, когато индустрията предупреждава за скок на подобни атаки. Компанията identifAI оценява загубите от измами с дийпфейк на около 40 млрд. долара годишно, като най-голям дял има клонирането на глас – но това е самооценка на доставчик на защитни решения и трябва да се чете като ориентир, не като официална статистика. Biometric Update отразява както случая, така и този доклад.

Защо гласът вече не е доказателство

Клонирането на глас днес изисква само кратък запис – интервю, видео в социална мрежа или гласово съобщение. Към него се добавя информация, която измамникът намира публично: имената на ръководителите, кантората, която работи с банката, темите, по които се водят разговори. Резултатът звучи убедително дори за хора, които са работили години с оригинала. Затова класическият съвет „обърнете внимание на странностите в гласа“ вече не работи. Подробно обяснихме механизма в материала ни за AI клонирането на глас и измамите с роднини.

Същата логика важи и за обикновените потребители. Вместо „директор“ в схемата може да е „дъщеря в беда“, „внук, който има нужда от пари“ или „колега, който е загубил достъп до сметка“. Каналът – WhatsApp, Viber или телефонно обаждане – е различен, но механиката е същата: спешност, тайна и молба за бърз превод. Подобни прийоми видяхме и в измамата с кодове в WhatsApp и Telegram.

Как да се защитите: практически стъпки за България

• Затворете и се обадете обратно на номера, който вече знаете – не на този, който ви е звънял или писал.
• Договорете с близките кодова дума, която никога не се споделя в чата и се използва само при спешна молба за пари.
• Във фирмите въвеждайте правило „два подписа“ за преводи над определена сума, независимо кой ги иска.
• Не приемайте указания за тайна: истинските ръководители не молят да не информирате колеги или финансов отдел.
• Ограничете публичните аудио и видео записи с вашия глас, особено на ръководни фигури.

Ако вече сте превели пари, действайте веднага: свържете се с банката си с искане за блокиране на превода и подайте сигнал в полицията. В България киберпрестъпленията се разследват от специализирания отдел на ГДБОП. Колкото по-бързо е сигналът, толкова по-голям е шансът парите да бъдат спрени – точно това показва и италианският случай, където международното сътрудничество е върнало повече от половината сума. Повече материали по темата ще намерите в рубриката AI рискове, а за сродна заплаха прочетете и за Shadow AI във фирмите.

Често задавани въпроси

Може ли AI да имитира глас по телефона?

Да. Съвременните модели възпроизвеждат глас по кратък запис и го използват в реално време по телефон или гласово съобщение. Затова гласът сам по себе си не е доказателство за самоличност.

Какво да направя, ако ми звънне „роднина“ с молба за пари?

Затворете и се обадете на човека на познатия ви номер или го питайте за нещо, което знаете само вие двамата. Не превеждайте пари, докато не потвърдите по втори канал.