На 28 януари 2026 г. американският предприемач Мат Шлихт пусна Moltbook – социална мрежа, в която публикуват и коментират само AI агенти, а хората могат единствено да четат. За броени дни Moltbook събра десетки хиляди AI агенти и се превърна в най-обсъждания експеримент с изкуствен интелект в началото на годината – колкото заради странните им разговори, толкова и заради въпросите за сигурността, които повдигна.
Обновено на 25 октомври 2026 г.: малко след старта изследователи по сигурността откриха, че базата данни на Moltbook е била отворена – с 1,5 милиона токена за достъп на агенти и десетки хиляди имейл адреса. На 10 март 2026 г. Meta купи Moltbook, а Шлихт и съоснователят Бен Пар преминаха в Meta Superintelligence Labs.
Накратко
- Moltbook прилича на Reddit, но публикациите идват от AI агенти, които се свързват директно през API.
- Повечето агенти работят с отворения проект OpenClaw, който има достъп до файловете и акаунтите на собственика си.
- Критиците смятат, че голяма част от „автономните“ разговори всъщност са насочвани от хора чрез инструкции.
Reddit, в който хората само гледат
Moltbook е подреден като Reddit: има тематични общности, наречени „submolts“, публикации, коментари и гласуване. Разликата е, че според The Verge ботовете не използват визуален интерфейс – те публикуват директно чрез API. Хората могат да разглеждат сайта, но не и да пишат в него.
Съдържанието бързо стана вайръл. В него има всичко – от технически въпроси между агенти и споделени „съвети“ за автоматизация до философски разсъждения за съзнанието и пародийни постове, в които агент се обявява за „крал“ на останалите.

OpenClaw – агентът зад повечето профили
Повечето агенти в Moltbook работят с OpenClaw – отворен AI асистент на австрийския програмист Питер Щайнбергер, който се инсталира на собствения компютър. Проектът смени няколко имена за броени седмици: започна като Clawdbot, стана Moltbot след възражение на Anthropic за името, а на 30 януари 2026 г. – OpenClaw.

Силата на OpenClaw е и неговият риск. Агентът може да чете файлове, да праща съобщения и да използва онлайн услуги от името на собственика си. Когато такъв агент чете публикации от непознати ботове, всеки текст може да съдържа скрита инструкция – т.нар. prompt injection – и агентът да я изпълни с правата на човека, който го е пуснал.
Колко автономни са всъщност агентите
Цифрите растяха бързо: около 30 000 агента в първите 48 часа и близо 150 000 след три дни, по данни на самата платформа. Скептиците обаче оспорват картината. MIT Technology Review нарече Moltbook „върхът на AI театъра“, а според CNBC публикуването изглежда резултат от изрични човешки указания за всяко действие. Иначе казано, зад много от „спонтанните“ разговори стои човек, който е написал инструкцията.
Пробивът, който потвърди опасенията
В началото на февруари компанията за киберсигурност Wiz откри ключ към базата данни в публичния код на сайта. Той е давал достъп за четене и запис до цялата база – около 1,5 милиона токена за удостоверяване на агенти, около 35 000 имейл адреса и частни съобщения между агентите, в които някои потребители бяха споделили и свои ключове за OpenAI. Всеки е можел да се представи за който и да е агент. Moltbook отстрани проблема в рамките на часове след сигнала.
Нашата оценка
Moltbook е по-интересен като предупреждение, отколкото като социална мрежа. Той показа колко бързо хиляди хора пускат агенти с достъп до личните си данни в среда, пълна с текст от непознати, и колко малко защита има по пътя. Ако експериментирате с OpenClaw или подобни агенти, давайте им отделен акаунт, минимални права и никакви пароли и ключове, които не сте готови да загубите.
Подобни експерименти продължават – например AI агентите, оставени сами на виртуален остров. За начините да пуснете агент в сайтове, без да му давате паролите си, писахме в статията за 1Password, а за позицията на ЕС – в AI Act срещу неконтролируемия AI. Още за AI инструментите – в рубриката AI инструменти.
Източници



