Shadow AI във фирмите: над 6% от чатовете с AI крият данни

Shadow AI – използването на AI чатботове извън одобрените от фирмата инструменти – вече е измеримо явление, а не просто догадка на специалистите по сигурност. Според доклад на Akamai, публикуван на 22 септември 2026 г., над 6% от разговорите с чатботове във фирмена среда съдържат чувствителна корпоративна информация, най-вече лични данни. Разказът се подкрепя от съобщението на компанията, а данните идват от LayerX – фирмата, която Akamai е придобила.

Какво е shadow AI и защо е проблем

Терминът идва от „shadow IT“ – програмите, които служителите инсталират без знанието на ИТ отдела. При shadow AI е същото, но със силата на езиковите модели. Служител качва договор в безплатен чатбот, за да го обобщи, друг поставя част от клиентска база, за да му помогне с таблица, трети пише код с публичен асистент. Намерението е добро – по-бърза работа. Рискът е, че информацията напуска защитената среда на компанията и попада при външен доставчик.

Проблемът се усложнява, защото чатботовете се ползват през браузър и през лични акаунти. Класическите средства за защита често не виждат какво точно се въвежда в полето за съобщение. Затова специалистите говорят за „пропуск във видимостта“ – фирмата не знае кои инструменти се ползват, още по-малко какви данни влизат в тях.

Какво показват числата на Akamai

Докладът от серията „State of the Internet“ съдържа няколко цифри, които си заслужава да се разгледат внимателно. Първата е, че над 6% от разговорите с чатботове във фирмена среда включват корпоративна информация, предимно лични данни. Втората е за обхвата на проблема: според Infosecurity Magazine 47% от разговорите с AI на фирмени устройства са станали по начин, който не се наблюдава. Тук има нюанс – собственият блог на Akamai дава по-точна стойност от 47,11% и я свързва с всички фирмени AI разговори, а не само с чатботовете, като данните са на LayerX.

Третото число е за личните абонаменти. Според самия доклад 14,4% от фирмените разговори с AI са водени с фирмен имейл, свързан с личен безплатен („freemium“) абонамент. Това означава, че служителят може да е влязъл с работния си адрес, но условията, при които се съхраняват данните му, са тези на безплатния план, а не на фирмения договор. Четвъртото е за браузърните разширения: над 40% от фирмените потребители са инсталирали разширения с AI, а 25% от тях са променили разрешенията си в рамките на 12 месеца, според пресъобщението на Akamai.

Защо Akamai говори за „поведенческо управление“

Заглавието на съобщението на Akamai е, че осигуряването на агентния AI изисква преминаване към поведенческо управление. Идеята е проста: при инструменти, които сами извършват действия, не е достатъчно да се прави списък с позволени приложения. Трябва да се следи какво прави инструментът, до какви данни стига и дали действията му съответстват на очакваното. Това се отнася и за AI агентите, които вече не само отговарят на въпроси, а и работят от името на потребителя – тема, която разглеждахме и в материала за неочакваните действия на Claude.

Към рамката се добавят и продукти на пазара. Например на 14 октомври 2026 г. компанията NordLayer представи AI Scout – инструмент, който открива кои AI услуги се използват в организацията и ги сравнява с одобрените, а според описанието му може да засича потенциално чувствителни данни преди изпращането на някои заявки. Това е пример, а не препоръка за конкретен продукт: показва накъде отива индустрията – видимост върху AI употребата на ниво браузър.

Какво означава това за българските фирми и служители

В България няма специален закон за shadow AI, но рамката за лични данни е ясна. Ако служител въведе в чатбот лични данни на клиенти без основание и без договор с доставчика, това може да е проблем по линия на GDPR, а отговорността е на организацията. Европейският регламент за изкуствения интелект поставя допълнителни изисквания, които разгледахме в материала за AI Act и неконтролируемите AI агенти. Малките и средни фирми често нямат ИТ отдел, който да следи подобно нещо – затова правилата трябва да са кратки и разбираеми.

Практическите стъпки не изискват голям бюджет. Определете кои инструменти са разрешени и кои – не. Забранете въвеждането на лични данни, договори, пароли и вътрешни финансови данни в публични чатботове. Изисквайте служителите да ползват фирмени акаунти с договорени условия, а не лични безплатни. Прегледайте инсталираните браузърни разширения с AI и премахнете ненужните. Обучавайте екипа с реални примери – човек по-лесно спазва правило, когато разбира причината.

Какво да направите като обикновен потребител

Правилата важат и извън офиса. Не поставяйте в чатбот данни, които не бихте написали в публичен форум: лични номера, медицински подробности, банкова информация. Проверете в настройките дали разговорите ви се използват за обучение на модела и дали можете да го изключите. Ползвайте силни и различни пароли – петте подхода за пазене на пароли са добра отправна точка. Ако работите с чужди данни, питайте работодателя си кой инструмент е одобрен.

Често задавани въпроси за shadow AI

Означава ли докладът, че чатботовете са опасни? Не. Показва, че липсата на правила и видимост е рискът – не самите инструменти. Колко често се случва изтичане? Над 6% от фирмените разговори съдържат чувствителна информация, но това не значи, че всеки от тях е довел до теч. Каква е ролята на личния акаунт? Според Akamai 14,4% от разговорите са водени с фирмен имейл, свързан с личен freemium абонамент. Трябва ли да забраним AI? Данните не сочат това – целта е управляемо ползване.

Още за уязвимостите и злоупотребите с изкуствен интелект четете в рубриката AI рискове, а за това как AI се използва от престъпници – в материала за AI хакерските атаки срещу банки и в анализа за водния знак в ChatGPT.