AI хакерски атаки вече не са теоретичен риск: на 6 октомври 2026 г. президентът на Южна Корея Лий Дже-мьон заяви, че при серия пробиви в банки има данни за вероятна употреба на изкуствен интелект. Засегнати са седем финансови институции, а според Комисията за финансови услуги общо са пострадали над 68 000 души. Разследването тепърва започва и виновниците не са назовани.
Накратко
- Седем южнокорейски финансови институции, сред които Shinhan и KB Kookmin, са жертви на пробиви; пострадалите са над 68 000 души.
- Следователите подозират китайския отворен инструмент Artex AI, който автоматизира търсенето на уязвимости – връзката още не е доказана.
- Урокът за България: AI ускорява стари атаки, затова базовата защита – многофакторно удостоверяване и уникални пароли – е по-важна от всякога.
Какво се случи в южнокорейските банки
На заседание на кабинета на 6 октомври президентът Лий заяви, че са излезли наяве подробности за възможна употреба на изкуствен интелект в хакерски нападения срещу финансови институции, и разпореди да бъдат насочени хора и ресурси за ограничаване на щетите. Според The Record южнокорейски служители смятат, че при част от атаките са използвани AI агенти. Правителството все още не е посочило кои точно AI инструменти са замесени.
Сред потвърдено засегнатите са Shinhan Bank и KB Kookmin Bank, а по данни на Ройтерс пробиви има и в Hana Bank и Woori Bank. Общият брой на пострадалите е над 68 000 според Комисията за финансови услуги, но отделните съобщения се различават: за Shinhan се говори за изтекла информация от кредитни заявки на около 25 000 клиенти – имена, телефонни номера и годишен доход. Затова цифрите е добре да се приемат като предварителни.

Как са влезли нападателите
Според American Banker атаките не са преодолели главните защити на банките, а са минали през „странични врати“ – например търсачка, която Shinhan е изградила за кредитни посредници. Това е типичен модел: най-слабото звено често е второстепенна система, свързана към интернет, а не самото банкиране.
Атаките са идвали от повече от две дузини IP адреси в около дванайсет държави, сред които САЩ, Япония и Германия. Експертите предупреждават, че местоположението на сървърите не показва откъде са нападателите – такива адреси се наемат или се прикриват лесно. Националната полицейска агенция създаде работна група от 28 следователи, водена от звеното за киберпрестъпления.
Какво е Artex AI и защо се споменава
Следователите откриват следи от Artex AI – безплатен инструмент с отворен код за тестване на проникване, създаден от китайски инженер. Според BankInfoSecurity инструментът използва AI агенти, за да автоматизира откриването на уязвимости и планирането на атаки. Някои източници твърдят, че той разчита и на външни езикови модели, но тази подробност не е потвърдена от официални лица.
Важно уточнение: инструменти за тестване на проникване са законни и се ползват от специалисти по сигурност, за да проверяват собствените си системи. Самото им съществуване не означава, че авторът им носи вина за конкретна атака. Връзката между Artex и пробивите в банките остава предположение на разследващите, а не доказан факт.

Защо AI променя играта в киберсигурността
Класическата атака има няколко етапа: намиране на уязвимост, експлоатация, придвижване в мрежата и извличане на данни. Досега всеки етап изискваше време и опитни хора. AI агентите могат да автоматизират голяма част от рутинната работа – сканиране, изпробване на комбинации, подбор на следващата стъпка. Резултатът не е непременно „по-умна“ атака, а по-бърза и по-евтина, която може да бъде пусната срещу много цели едновременно.
Същата логика действа и от другата страна. Google например представи модел, който търси дупки в софтуера, за да ги поправя преди нападателите – писахме за него в материала за Gemini 4 Argon. Състезанието между защитници и нападатели вече се води с еднакви инструменти, а предимство има този, който реагира по-бързо.
Какво означава това за читателите в България
България не е Южна Корея, но българските банки и компании използват същите технологии и са изправени пред същите заплахи. Регулаторите в ЕС вече реагират – в статията AI Act срещу неконтролируемия AI разглеждаме какво казва Брюксел за автономните агенти. За обикновения потребител засега няма данни за подобни пробиви у нас, но случаят е добър повод да проверим навиците си.
Практични стъпки за защита
Включете многофакторно удостоверяване навсякъде, където е възможно, и предпочитайте приложение за удостоверяване пред SMS кодове. Използвайте уникална парола за всяка услуга и мениджър на пароли. Следете известията за вход от нови устройства и не оставяйте стари, неизползвани акаунти. Ако получите съобщение, че данните ви са изтекли, сменете паролите си само през официалния сайт, а не през връзка от имейл. Още съвети има в нашите материали за защита на личните данни и онлайн измамите.
Често задавани въпроси
Доказано ли е, че е използван изкуствен интелект?
Не напълно. Президентът говори за „възможна употреба“, а следователите са открили следи от AI инструмент. Окончателните изводи ще дойдат след разследването. До тогава всички подробности за метода и виновниците трябва да се приемат с резерви.
Засегнати ли са български клиенти?
Няма публикувана информация за български жертви. Пробивите са в южнокорейски институции и засягат предимно техни клиенти. Същевременно общите принципи на защита важат и за нас.
Какво да правя, ако данните ми изтекат?
Сменете паролите, включете многофакторно удостоверяване, следете банковите си известия и бъдете предпазливи към обаждания и съобщения, които цитират лични данни – измамниците често ги използват, за да изглеждат достоверни. Ако забележите съмнителна операция, веднага уведомете банката си.
Повече материали по темата ще намерите в рубриката AI рискове.



