Най-доброто решение за повечето хора е мениджър на пароли: той генерира дълги и различни пароли за всеки сайт и ги пази криптирани, така че да не ги помните. Ако не искате допълнителна програма, вграденият мениджър на Apple е добра втора опция, а най-лошият избор остава една и съща лесна парола навсякъде.
Накратко
- Една и съща парола за всички сайтове е най-големият риск – един пробив отключва всичко.
- Записването на сложни пароли в обикновен файл или облак само мести проблема.
- Мениджърът на пароли е най-добрият баланс между сигурност и удобство; потребителите на Apple имат и вграден вариант.
Всеки от нас пази личната си информация онлайн – от имейла с лична и служебна кореспонденция до социалния профил, пълен със снимки от миналото лято. Въпросът е как всъщност създаваме и съхраняваме паролите за достъп. Експертите повтарят едно и също: паролите трябва да са дълги, сложни и да не се повтарят между сайтовете. В практиката обаче най-често използваните пароли за 2019 г. остават qwerty, password, 111111, 12345678, abc123, 1234567, password1 и 12345. Ето петте най-разпространени подхода и какво струва всеки от тях.
1. Една и съща парола навсякъде
Повечето хора не осъзнават, че онлайн самоличността е толкова важна, колкото и тази извън интернет. Едва ли някой казва трите си имена, ЕГН и номера на личната си карта на всеки срещнат, но същите данни често се пазят зад слаба парола. Еднаквите пароли обикновено са лесни за запомняне: любим плод, име на домашен любимец, дата на сватба или раждане на дете. Именно такава информация се вижда в социалните профили и позволява на всеки да изпробва няколко комбинации.
Ако все пак избирате този вариант, направете паролата дълга, от произволни символи и без връзка с вас. Така поне не всеки потребител на социална мрежа е потенциална заплаха, макар че при изтичане на данни от един сайт всички останали ваши акаунти остават уязвими.
2. Сложни пароли, записани на едно място
Втората група хора цени сигурността си: създават сложни и различни пароли, но ги записват в един файл. Парадоксът е, че този файл обикновено стои в друг облак или на компютър, който също може да бъде хакнат, повреден или да попадне в чужди ръце. Облакът е просто компютър на някой друг, а вашият собствен компютър понякога се губи или се разваля.
Положителното е, че вече имате навик да се пазите. Но ако не искате допълнителна програма, по-добре е да ползвате една дълга и наистина произволна парола, отколкото разпръснати сложни пароли в незащитен документ.
3. Мениджър на пароли
Според експертите това е най-добрият вариант. Създавате сложна парола, запазвате я в мениджър на пароли – програма на вашето устройство, – а при следващо посещение на сайта получавате предложение да ползвате запазената парола. Интерфейсите и настройките се различават: някои мениджъри са безплатни, други са платени, а трети имат безплатна версия с опция за абонамент, който отключва пълната функционалност.
Принципът на работа е почти един и същ при всички. Затова преди да изберете, преценете какво точно ви трябва и какъв бюджет сте готови да отделите. Колегите от CNET споделят собствения си опит с 1Password и грешките, които са допуснали – полезно четиво за всеки, който тепърва започва, защото показва, че и най-добрият мениджър изисква да не губите главната си парола.
4. Браузърът, който помни паролите
Това е най-разпространеният вариант, но не е толкова сигурен, колкото изглежда. Удобно е, но доверието е сляпо: знаете ли дали компанията зад браузъра ви няма достъп до запазените пароли? Дори да има и да вярвате, че е задължена да ги пази, последните години показаха немалко случаи, в които фирми, които трябва да пазят личните ни данни, са ги използвали или продавали на трети страни.
Опцията е толкова удобна, колкото и опасна, особено без качествена антивирусна защита. Дори да не сте мишена на целенасочени атаки, можете да попаднете в такава група. На международна конференция в Дубай през 2018 г., където се обсъждаше именно онлайн сигурността, поставен рутер с отворен достъп и без парола се оказа заразен и всеки свързал се към него понесе последиците. Ако паролата ви за имейл е запазена в браузъра, хакерите могат да получат достъп до нея и да разпращат спам от ваше име. Препоръчваме вариант 3.
5. Мениджърът на паролите на Apple
Ако ползвате MacBook и iPhone, можете да се възползвате от вградената защита. Safari включва мениджър на пароли: при регистрация в нов сайт той предлага сигурна, уникална парола от произволни символи, различна от вече ползваните. Функцията е интуитивна и включена по подразбиране; ако предложената парола не ви харесва, можете да поискате друга или да въведете своя.
Според документацията на Apple с включена iCloud Keychain запазените данни се синхронизират между вашите одобрени устройства, така че паролите са достъпни и на iPhone, и на iPad. Данните се криптират и не се споделят в суров вид, а при положение че операционната система на Apple е една от най-защитените, можем да им вярваме поне до разумна степен. Допълнителен слой е двуфакторното удостоверяване, което насоките на NIST също препоръчват като допълнение към паролата.
По-късно: какво се промени
Днес Apple предлага отделно приложение Пароли, а ключовете за достъп (passkeys) постепенно заместват паролите. Съветът обаче остава същият: дълга, уникална парола за всеки сайт – вижте и най-слабите пароли за 2025 г., които продължаваме да игнорираме, както и обзора Киберсигурност през 2025. За по-цялостна картина прочетете и Сигурност и поверителност през 2025, а ако ползвате Apple, вижте как работи iCloud Custom Mail.
Тази статия е публикувана първоначално в СмартМакс на 17 март 2020 г. и е възстановена от архива на сайта. Информацията отразява известното към датата на публикуване.
