РадарЧерен петък 2026: 15 продукта поскъпнаха от октомвриОбновено днес, 18:52
четвъртък, 19 ноември 2026

„Направено е с AI“ – Брюксел за първи път призна AI атака срещу Комисията

Почти месец след пробива част от системите на Европейската комисия още не работят. Говорителят ѝ потвърди, че нападателите са използвали инструменти с изкуствен интелект.

Сградата „Берлемон“ – седалището на Европейската комисия в Брюксел, с флаговете на ЕС отпред
Снимка: KenSwe72 / Wikimedia Commons, CC BY 4.0

Европейската комисия потвърди на 19 ноември, че кибератаката срещу централата ѝ в Брюксел, открита на 22 октомври, е извършена с инструменти с изкуствен интелект. Това е първият път, в който ЕС публично признава атака срещу своите институции с помощта на AI – и почти месец по-късно част от вътрешните системи на Комисията все още не работят.

Накратко

  • Комисията временно спря няколко приложения; повечето вече са възстановени, а засега няма доказателства за изтичане, което засяга служителите на Комисията като цяло.
  • Съветът на ЕС и Европейският парламент не съобщават за подобни инциденти.
  • Две седмици след откриването на атаката CERT-EU предупреди за ARTEX – свободно достъпна AI платформа за тестове за проникване, която вече се използва от хакери.

„Можем да потвърдим, че е направено с AI“

Потвърждението дойде от говорителя на Комисията Тома Рение на обедния брифинг в Брюксел, съобщава Associated Press. Той не уточни кой стои зад атаката и как точно е проведена, но каза, че Комисията се справя с последиците ѝ вече почти месец и някои дигитални инструменти още са изключени.

„Инструментите с изкуствен интелект могат да бъдат използвани и най-вече злоупотребени, за да се откриват уязвимости. Наистина можем да потвърдим, че това е направено с AI инструменти.“

Тома Рение, говорител на Европейската комисия, 19 ноември 2026 г.

След откриването на пробива на 22 октомври Комисията започва разследване и въвежда „превантивни мерки“, част от които е временното спиране на няколко приложения. По думите на Рение повечето от тях вече са възстановени, а към момента няма данни за изтичане, което засяга служителите като цяло.

Първа за инцидента писа Politico. Според изданието атаката е продължила поне 10 дни и е засегнала инструменти за превод, системи за възстановяване на разходи и бази данни за заплати и отработено време. Комисията не потвърди тези подробности.

Какво е ARTEX и защо CERT-EU предупреди за него

На 5 ноември CERT-EU – екипът, който отговаря за киберсигурността на институциите на ЕС – публикува предупреждение за ARTEX. Платформата е създадена с отворен код за тестове за проникване: операторът ѝ задава цел с обикновени думи, а AI агенти сами разузнават мрежата, търсят слаби места и ги пробват с реални инструменти. Собствен езиков модел ARTEX няма – свързва се с външни доставчици.

Според CERT-EU авторът е свалил хранилището през октомври заради сигналите за злоупотреби, но копия (форкове) продължават да се разпространяват. Агенцията отбелязва и нещо неприятно за защитниците: ограниченията на ARTEX зависят от настройките и от поведението на модела, а „няма твърдо техническо налагане“ на рамките.

Сървърни шкафове с мрежово оборудване и кабели в сървърно помещение
Снимка: Carl Lender / Wikimedia Commons, CC BY 2.0

CERT-EU пише, че е видял срещу институциите, които защитава, AI активност, която „много вероятно“ включва ARTEX. Нито агенцията, нито Комисията обаче свързват официално платформата с октомврийската атака – това остава неизвестно. Инструментът вече беше в центъра на кампанията на групата Storm-0940 срещу над 2250 облачни тенанта, разкрита от Microsoft през октомври.

Не първият пробив в Комисията тази година

Пробивът не идва на празно място. През март нападатели стигнаха до облачната инфраструктура на платформата Europa.eu чрез компрометиран инструмент за сигурност – случай, който CERT-EU описа като атака през веригата на доставки. През февруари Комисията разследваше и проникване в системата за управление на служебните телефони.

Разликата сега е в признанието, че нападателите са използвали AI. Досега подобни случаи идваха основно от доклади на компании – като анализа на Google за атаките, които вървят без човек. Днес същото казва и институция, която пише правилата за изкуствения интелект в Европа.

Нашата оценка. Новината е по-важна с това, което показва, отколкото с щетите – доколкото са известни, те засягат вътрешни административни системи. AI инструментите съкращават времето между публикуването на уязвимост и атаката, а това удря най-силно организациите, които обновяват бавно. Брюксел досега разчиташе, че AI Act е достатъчен срещу агентите извън контрол; собственият му инцидент ще направи този спор по-конкретен.

Седем мерки от CERT-EU, приложими и в българска фирма

Препоръките на CERT-EU са написани за институции, но работят и за всяка българска фирма, община или училище с услуги, видими от интернет. Ето най-важните в реда, в който агенцията ги поставя:

  1. Направете списък на всичко, което е достъпно от интернет, и затворете онова, което не е нужно да бъде.
  2. Скрийте административните панели (рутери, сървъри, NAS, камери) от интернет и от непроверени мрежи.
  3. Обновявайте с предимство устройствата и услугите, които гледат към интернет.
  4. Следете акаунтите с администраторски права за необичайни влизания.
  5. Включете многофакторна автентикация за всички критични системи.
  6. Не показвайте подробни съобщения за грешки, по които нападателят да разпознае софтуера ви.
  7. Не оставяйте „дребните“ находки от проверките неоправени – AI агентите умеят да свързват няколко малки пропуска в сериозен пробив.

Темата е актуална и у нас: днес стана ясно, че хакери са изнесли 130 GB документи от държавната администрация за пет години. Още материали по темата ще намерите в рубриката AI рискове.

Видяхте грешка? Съобщете ни – корекциите се отбелязват в статията.

МП
Мартин Пенчев

Мартин Пенчев е основател и главен редактор на СмартМакс. Има над 15 години опит в IT и телекомуникационния сектор и работи всеки ден с устройствата и услугите, за които пише – от екосистемата на Apple и Android смартфоните до мобилните…

Още от СмартМакс