Европейската комисия потвърди на 19 ноември, че кибератаката срещу централата ѝ в Брюксел, открита на 22 октомври, е извършена с инструменти с изкуствен интелект. Това е първият път, в който ЕС публично признава атака срещу своите институции с помощта на AI – и почти месец по-късно част от вътрешните системи на Комисията все още не работят.
Накратко
- Комисията временно спря няколко приложения; повечето вече са възстановени, а засега няма доказателства за изтичане, което засяга служителите на Комисията като цяло.
- Съветът на ЕС и Европейският парламент не съобщават за подобни инциденти.
- Две седмици след откриването на атаката CERT-EU предупреди за ARTEX – свободно достъпна AI платформа за тестове за проникване, която вече се използва от хакери.
„Можем да потвърдим, че е направено с AI“
Потвърждението дойде от говорителя на Комисията Тома Рение на обедния брифинг в Брюксел, съобщава Associated Press. Той не уточни кой стои зад атаката и как точно е проведена, но каза, че Комисията се справя с последиците ѝ вече почти месец и някои дигитални инструменти още са изключени.
„Инструментите с изкуствен интелект могат да бъдат използвани и най-вече злоупотребени, за да се откриват уязвимости. Наистина можем да потвърдим, че това е направено с AI инструменти.“
Тома Рение, говорител на Европейската комисия, 19 ноември 2026 г.
След откриването на пробива на 22 октомври Комисията започва разследване и въвежда „превантивни мерки“, част от които е временното спиране на няколко приложения. По думите на Рение повечето от тях вече са възстановени, а към момента няма данни за изтичане, което засяга служителите като цяло.
Първа за инцидента писа Politico. Според изданието атаката е продължила поне 10 дни и е засегнала инструменти за превод, системи за възстановяване на разходи и бази данни за заплати и отработено време. Комисията не потвърди тези подробности.
Какво е ARTEX и защо CERT-EU предупреди за него
На 5 ноември CERT-EU – екипът, който отговаря за киберсигурността на институциите на ЕС – публикува предупреждение за ARTEX. Платформата е създадена с отворен код за тестове за проникване: операторът ѝ задава цел с обикновени думи, а AI агенти сами разузнават мрежата, търсят слаби места и ги пробват с реални инструменти. Собствен езиков модел ARTEX няма – свързва се с външни доставчици.
Според CERT-EU авторът е свалил хранилището през октомври заради сигналите за злоупотреби, но копия (форкове) продължават да се разпространяват. Агенцията отбелязва и нещо неприятно за защитниците: ограниченията на ARTEX зависят от настройките и от поведението на модела, а „няма твърдо техническо налагане“ на рамките.

CERT-EU пише, че е видял срещу институциите, които защитава, AI активност, която „много вероятно“ включва ARTEX. Нито агенцията, нито Комисията обаче свързват официално платформата с октомврийската атака – това остава неизвестно. Инструментът вече беше в центъра на кампанията на групата Storm-0940 срещу над 2250 облачни тенанта, разкрита от Microsoft през октомври.
Не първият пробив в Комисията тази година
Пробивът не идва на празно място. През март нападатели стигнаха до облачната инфраструктура на платформата Europa.eu чрез компрометиран инструмент за сигурност – случай, който CERT-EU описа като атака през веригата на доставки. През февруари Комисията разследваше и проникване в системата за управление на служебните телефони.
Разликата сега е в признанието, че нападателите са използвали AI. Досега подобни случаи идваха основно от доклади на компании – като анализа на Google за атаките, които вървят без човек. Днес същото казва и институция, която пише правилата за изкуствения интелект в Европа.
Нашата оценка. Новината е по-важна с това, което показва, отколкото с щетите – доколкото са известни, те засягат вътрешни административни системи. AI инструментите съкращават времето между публикуването на уязвимост и атаката, а това удря най-силно организациите, които обновяват бавно. Брюксел досега разчиташе, че AI Act е достатъчен срещу агентите извън контрол; собственият му инцидент ще направи този спор по-конкретен.
Седем мерки от CERT-EU, приложими и в българска фирма
Препоръките на CERT-EU са написани за институции, но работят и за всяка българска фирма, община или училище с услуги, видими от интернет. Ето най-важните в реда, в който агенцията ги поставя:
- Направете списък на всичко, което е достъпно от интернет, и затворете онова, което не е нужно да бъде.
- Скрийте административните панели (рутери, сървъри, NAS, камери) от интернет и от непроверени мрежи.
- Обновявайте с предимство устройствата и услугите, които гледат към интернет.
- Следете акаунтите с администраторски права за необичайни влизания.
- Включете многофакторна автентикация за всички критични системи.
- Не показвайте подробни съобщения за грешки, по които нападателят да разпознае софтуера ви.
- Не оставяйте „дребните“ находки от проверките неоправени – AI агентите умеят да свързват няколко малки пропуска в сериозен пробив.
Темата е актуална и у нас: днес стана ясно, че хакери са изнесли 130 GB документи от държавната администрация за пет години. Още материали по темата ще намерите в рубриката AI рискове.



