Всеки трети млад човек между 15 и 22 години вече е ползвал AI като приятел или събеседник, показва проучване на Gallup и Boston Children’s Digital Wellness Lab сред 15 925 души в 16 държави, публикувано на 17 ноември. По-тревожното е второто число: онези, които търсят компания в чатбот, имат със 70% по-високи шансове да са в групата с по-силна самота – дори след като изследователите са отчели колко добри са приятелствата им.
Накратко
- Сред младите, които ползват AI всеки ден, половината са го използвали и за компания.
- Връзката със самотата е статистическа – проучването не доказва, че чатботът я причинява.
- Най-силно с по-ниското благополучие се свързва не AI, а безкрайното скролване на кратки видеа.
Докладът „Приятелството в един онлайн и офлайн свят“ е финансиран от Pinterest Impact Fund. Анкетите са проведени между 28 май и 21 август 2026 г. в Австралия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Канада, Кения, Нидерландия, Полша, САЩ, Франция, Южна Африка и Япония. България не е в извадката, а най-близката до нас държава в нея е Полша.
Колкото по-често, толкова по-лично
Младите ползват AI предимно като справочник. Средно за 16-те държави 82% са питали чатбот нещо, на което не знаят отговора, 68% са търсили съвет за конкретен проблем или решение, а 33% са го ползвали като „социален събеседник или приятел“. Колкото по-често човек отваря AI, толкова по-вероятно е разговорът да стане личен.
| Група млади хора | Ползвали AI за компания |
|---|---|
| Ползват AI поне веднъж дневно | 50% |
| Ползват AI всяка седмица | 35% |
| Ползват AI по-рядко | 24% |
| Имат близък приятел само онлайн | 42% |
| Нямат приятел само онлайн | 26% |
| Имат приятел, срещнат офлайн и поддържан онлайн | 36% |
| Нямат такъв приятел | 22% |
Таблицата показва две неща. Ежедневните потребители търсят компания в AI два пъти по-често от тези, които го отварят рядко. А младите с приятелства, които живеят главно в мрежата, са по-склонни да добавят и чатбот към кръга си.
Самото ползване на AI също се различава силно по държави. Всеки ден с него работят 20% от младите в САЩ и Великобритания и 39% в Бразилия, а Италия (36%) и Япония (35%) също са сред водещите. В САЩ, Великобритания и Канада близо половината са го отваряли най-много няколко пъти през последния месец.
70% по-висок шанс за самота – с важна уговорка
Самотата е измерена с три въпроса: колко често младият човек усеща липса на компания и колко често се чувства изоставен или изолиран. Тези, които са ползвали AI като приятел, имат със 70% по-високи шансове да попаднат в групата с висока самота. Резултатът остава и след като Gallup отчита качеството на приятелствата, удовлетворението от времето с други хора, възрастта, пола и други фактори.
Самите автори обаче предупреждават резултатът да не се тълкува като причина и следствие. Докладът казва, че данните са наблюдателни и не показват дали компанията на AI „допринася за самотата, произтича от нея или отразява други обстоятелства“. Самотните хора може просто по-често да търсят разговор с чатбот, а не чатботът да ги прави самотни.
Числото все пак е сигнал. Компаниите, които продават AI „приятели“, вече са под натиск – Ню Йорк забрани на чатботовете да се представят за приятели на децата, а пазарът на такива услуги се оказа нестабилен, както показа историята с фалита на Character.AI.
Австралийците са доволни, поляците – не
Оценките на самите потребители се разминават. В Австралия 45% наричат тази „връзка“ висококачествена, в Южна Африка и Кения – 35%, а в Полша – едва 12%. В повечето държави обаче най-честата оценка е „средна“. Авторите съветват тези числа да не се сравняват директно с оценките за човешките приятелства, защото хората очакват различни неща от двата вида отношения.

Скролването тежи повече от чатбота
Ако търсите главния виновник в доклада, той не е AI. От всички онлайн занимания единствено скролването на кратки видеа се свързва с по-ниска оценка на живота. Средно 72% от младите скролват „често“ или „много често“, а при тези, които го правят много често, шансът за силна зависимост от устройствата (по скалата на Gallup) е с 10 пункта по-висок (14% срещу 4%). Подобни опасения стоят и зад обвинението на Брюксел, че алгоритъмът на TikTok затваря хората в „заешки дупки“.
Втори рисков фактор е усещането, че трябва да си постоянно на линия. Близо една пета (19%) от младите го изпитват често, а 7% – винаги. Сред тях по-силна самота съобщават съответно 38% и 44%, срещу 17% сред онези, които никога не се чувстват задължени да са онлайн.
Добрата новина е, че реалните приятелства не са изчезнали. Средно 93% имат близък приятел, с когото се виждат на живо, срещу 37% с близък приятел само онлайн. Според анализа на Gallup най-силно благополучието се влияе от офлайн фактори – доходите на семейството, чувството за сигурност у дома и отношенията с родителите.
Какво следва за родителите
Нашият прочит. Данните не дават основание за паника или забрани, но дават повод за разговор. Ако тийнейджърът ви пише с чатбот всеки ден, по-важният въпрос е дали има с кого да излезе, а не дали изобщо отваря AI. Проучването показва, че общуването с чатбот върви ръка за ръка с повече приятелства само онлайн и с повече време в мрежата. Затова родителите имат по-голям ефект, когато намаляват натиска „да си винаги на линия“ и безкрайното скролване, отколкото когато махат конкретно приложение. Още по темата има в рубриката AI рискове, а в ЕС темата вече е и политическа, с предложението за EU KIDS Act.



