РадарЧерен петък 2026: 15 продукта поскъпнаха от октомвриОбновено днес, 09:54
четвъртък, 19 ноември 2026

Хакери са шпионирали държавата 5 години и са изнесли 130 GB документи

62 милиона страници от държавния документооборот са изтекли, преди някой да забележи. Какво обяви министър Иван Василев и какво още не се знае.

Сградата на Министерския съвет в София, където бе обявено прекъсването на кибершпионската операция срещу държавната администрация
Снимка: Radosław Botev / Wikimedia Commons, CC BY 3.0 pl

Няколко хакерски групи са имали скрит достъп до мрежите на българската държавна администрация пет години и са изтеглили най-малко 130 GB документи – над 62 милиона страници. Така министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев описа на 18 ноември най-продължителния известен случай на кибершпионаж в България срещу държавната администрация, съобщи БТА от брифинга в Министерския съвет.

Накратко

  • Атакувани са системите, през които институциите си разменят документи, а първите следи водят до 2021 г.
  • Засега няма доказателства, че са засегнати лични данни на граждани; министърът е сезирал прокуратурата.
  • Новата национална система за киберсигурност, засякла пробива, се разширява и към местната власт.

Документите на държавата, а не данните на хората

Мишената не са били регистрите с лични данни, а вътрешният документооборот. По думите на Василев целта на нападателите е била „да извличат информация за обмена на документи и информация вътре в самата държава“. Mediapool уточнява, че хакерите са се придвижвали между отделни компоненти и са събирали чувствителна информация, включително материали на Министерския съвет, доклади и кореспонденция между министри и институции.

„Към настоящия момент не са установени доказателства, че са засегнати лични данни на български граждани“, каза министърът. Според него няма и информация откраднатите документи да са разпространявани в т.нар. тъмна мрежа.

62 милиона страници са почти по 10 страници за всеки жител на страната, а изтичането е продължило години, без никой в администрацията да го забележи.

Сървърни шкафове с мрежово оборудване – илюстрация към кибершпионажа в държавните мрежи
Снимка: Carl Lender from Sunrise, USA / Wikimedia Commons, CC BY 2.0

Как беше открит пробивът

Достъпът е засечен след внедряването на новата национална система за киберсигурност, която по думите на Василев за първи път дава единна картина на активността в държавните мрежи. Без нея действията на хакерите „най-вероятно щяха да останат скрити“. Министерството съобщи за неоторизиран достъп още през август, но едва сега разкри мащаба.

Проверката е водила междуведомствена работна група: министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, военното разузнаване, Изпълнителната агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националният екип за реагиране при инциденти (CERT). Помагали са „Информационно обслужване“, експерти от частния сектор и европейската агенция за киберсигурност ENISA. Съветът по киберсигурност е одобрил план в три фази, а третата – окончателното изваждане на нападателите от системите – вече е приключила.

Хронология на случая

  • 2021 г. – най-ранните открити следи от хакерски групи в държавните системи.
  • 2022 г. – установени са и други случаи на нерегламентиран достъп.
  • Август 2026 г. – новата национална система засича активността; министерството съобщава за пробив.
  • 18 ноември 2026 г. – Василев обявява мащаба: най-малко 130 GB, над 62 милиона страници, пет години достъп.

Какво още не знаем

Министърът не посочи от кои държави действат групите. Не е изяснено и дали са работили сами, координирано или по поръчка на чужди разузнавания, нито какво са направили с информацията. Част от изводите засягат националната сигурност и няма да бъдат публикувани, предупреди Василев. Reuters също отбелязва, че властите не свързват атаката с конкретно правителство.

Отворен остава и въпросът за отговорността. Василев е назначил проверка за действията и бездействията на държавните органи през тези пет години и е изпратил сигнал до прокуратурата. Дали е имало умишлени пропуски или съдействие отвътре, ще решава тя.

Многофакторен вход и контрол върху администраторите

Обявените мерки са насочени към слабостите, които обикновено позволяват такъв дълъг престой в мрежата: многофакторна идентификация, контрол върху администраторските акаунти и по-строги правила за достъп. Националната система за наблюдение се разширява „към 28-те общини и областни администрации“, както цитира думите на министъра БТА. Министърът призна, че националната стратегия за киберсигурност „трябваше да е приета преди години“ – тя все още се довършва.

Защо случаят е важен. Пет години незабелязан достъп показват, че проблемът не е само в една уязвимост, а в липсата на наблюдение. Подобна схема видяхме и в Румъния, където руски хакери четяха държавната поща през собствения ѝ сървър. А докладът на ENISA, за който писахме през октомври, поставя публичната администрация на първо място по инциденти в ЕС – с 31,8% от анализираните случаи. За гражданите прякият риск засега изглежда малък, но е добре да следите официалните съобщения – при пробиви като този в SuperHosting първите съвети идват именно оттам. Още новини за киберсигурността следим в рубриката Новини.

Видяхте грешка? Съобщете ни – корекциите се отбелязват в статията.

МП
Мартин Пенчев

Мартин Пенчев е основател и главен редактор на СмартМакс. Има над 15 години опит в IT и телекомуникационния сектор и работи всеки ден с устройствата и услугите, за които пише – от екосистемата на Apple и Android смартфоните до мобилните…

Още от СмартМакс