Няколко хакерски групи са имали скрит достъп до мрежите на българската държавна администрация пет години и са изтеглили най-малко 130 GB документи – над 62 милиона страници. Така министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев описа на 18 ноември най-продължителния известен случай на кибершпионаж в България срещу държавната администрация, съобщи БТА от брифинга в Министерския съвет.
Накратко
- Атакувани са системите, през които институциите си разменят документи, а първите следи водят до 2021 г.
- Засега няма доказателства, че са засегнати лични данни на граждани; министърът е сезирал прокуратурата.
- Новата национална система за киберсигурност, засякла пробива, се разширява и към местната власт.
Документите на държавата, а не данните на хората
Мишената не са били регистрите с лични данни, а вътрешният документооборот. По думите на Василев целта на нападателите е била „да извличат информация за обмена на документи и информация вътре в самата държава“. Mediapool уточнява, че хакерите са се придвижвали между отделни компоненти и са събирали чувствителна информация, включително материали на Министерския съвет, доклади и кореспонденция между министри и институции.
„Към настоящия момент не са установени доказателства, че са засегнати лични данни на български граждани“, каза министърът. Според него няма и информация откраднатите документи да са разпространявани в т.нар. тъмна мрежа.
62 милиона страници са почти по 10 страници за всеки жител на страната, а изтичането е продължило години, без никой в администрацията да го забележи.

Как беше открит пробивът
Достъпът е засечен след внедряването на новата национална система за киберсигурност, която по думите на Василев за първи път дава единна картина на активността в държавните мрежи. Без нея действията на хакерите „най-вероятно щяха да останат скрити“. Министерството съобщи за неоторизиран достъп още през август, но едва сега разкри мащаба.
Проверката е водила междуведомствена работна група: министерството, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, военното разузнаване, Изпълнителната агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националният екип за реагиране при инциденти (CERT). Помагали са „Информационно обслужване“, експерти от частния сектор и европейската агенция за киберсигурност ENISA. Съветът по киберсигурност е одобрил план в три фази, а третата – окончателното изваждане на нападателите от системите – вече е приключила.
Хронология на случая
- 2021 г. – най-ранните открити следи от хакерски групи в държавните системи.
- 2022 г. – установени са и други случаи на нерегламентиран достъп.
- Август 2026 г. – новата национална система засича активността; министерството съобщава за пробив.
- 18 ноември 2026 г. – Василев обявява мащаба: най-малко 130 GB, над 62 милиона страници, пет години достъп.
Какво още не знаем
Министърът не посочи от кои държави действат групите. Не е изяснено и дали са работили сами, координирано или по поръчка на чужди разузнавания, нито какво са направили с информацията. Част от изводите засягат националната сигурност и няма да бъдат публикувани, предупреди Василев. Reuters също отбелязва, че властите не свързват атаката с конкретно правителство.
Отворен остава и въпросът за отговорността. Василев е назначил проверка за действията и бездействията на държавните органи през тези пет години и е изпратил сигнал до прокуратурата. Дали е имало умишлени пропуски или съдействие отвътре, ще решава тя.
Многофакторен вход и контрол върху администраторите
Обявените мерки са насочени към слабостите, които обикновено позволяват такъв дълъг престой в мрежата: многофакторна идентификация, контрол върху администраторските акаунти и по-строги правила за достъп. Националната система за наблюдение се разширява „към 28-те общини и областни администрации“, както цитира думите на министъра БТА. Министърът призна, че националната стратегия за киберсигурност „трябваше да е приета преди години“ – тя все още се довършва.
Защо случаят е важен. Пет години незабелязан достъп показват, че проблемът не е само в една уязвимост, а в липсата на наблюдение. Подобна схема видяхме и в Румъния, където руски хакери четяха държавната поща през собствения ѝ сървър. А докладът на ENISA, за който писахме през октомври, поставя публичната администрация на първо място по инциденти в ЕС – с 31,8% от анализираните случаи. За гражданите прякият риск засега изглежда малък, но е добре да следите официалните съобщения – при пробиви като този в SuperHosting първите съвети идват именно оттам. Още новини за киберсигурността следим в рубриката Новини.
Източници
- БТА – Изявление на министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев от брифинга в Министерския съвет (18.11.2026)
- BTA – Bulgaria Disrupts Five-Year Cyberespionage Operation (18.11.2026)
- Mediapool – Хакери имали 5 години достъп до държавни мрежи (18.11.2026)
- Reuters чрез U.S. News – Bulgaria Uncovers Five-Year Cyberespionage Operation (18.11.2026)



