На 9 декември 2024 г. Google представи квантовия чип Willow със 105 кубита и обяви, че с него е постигнала нещо, което областта търси от близо 30 години: грешките намаляват, когато системата расте. Резултатите са публикувани в списание Nature, а в официалния блог на Google компанията ги представя като най-сериозната си стъпка към полезен квантов компютър.
Накратко
- Willow има 105 свръхпроводящи кубита, които запазват състоянието си около пет пъти по-дълго от предишното поколение чипове на Google.
- При преминаване от решетка 3×3 към 5×5 и 7×7 кодирани кубита честотата на грешките пада наполовина на всяка стъпка.
- Рекордът в теста Random Circuit Sampling е впечатляващ, но тестът няма известно практическо приложение.
Обновено на 25 октомври 2026 г.: През октомври 2025 г. Google обяви алгоритъма Quantum Echoes, който работи на Willow и според компанията е 13 000 пъти по-бърз от най-добрия класически алгоритъм на един от най-бързите суперкомпютри. Google го описва като първото проверимо квантово преимущество, съобщава Engadget.
Какво показа Google
Willow е разработен от екипа на Google Quantum AI и е произведен в новото съоръжение на компанията в Санта Барбара – едно от малкото в света, изградени специално за такива чипове. Той е наследник на Sycamore, с който Google обяви „квантово превъзходство“ през 2019 г.
Освен броя на кубитите Google изтъква тяхното качество. Времето T1, което показва колко дълго кубитът задържа възбуденото си състояние, вече доближава 100 микросекунди. Това е около пет пъти повече от предишното поколение чипове на компанията.
Google Quantum AI представи чипа и в кратко видео в официалния си канал в YouTube:
Повече кубити, по-малко грешки
Кубитите са изключително чувствителни към смущения и обикновено колкото повече са, толкова повече грешки натрупва системата. Затова квантовите компютри използват корекция на грешки – много физически кубити заедно образуват един по-надежден „логически“ кубит.
Google тества решетки от 3×3, 5×5 и 7×7 кодирани кубита и при всяко увеличение честотата на грешките намаля наполовина. Това е т.нар. работа под прага (below threshold) – цел, която стои пред областта, откакто Питър Шор предлага квантовата корекция на грешки през 1995 г. Според компанията корекцията е работила в реално време и логическият кубит е издържал по-дълго от отделните физически кубити.
„Като първата система под прага това е най-убедителният прототип на мащабируем логически кубит, създаван досега. Това е силен знак, че полезни и много големи квантови компютри наистина могат да бъдат построени.“
Хартмут Невен, основател и ръководител на Google Quantum AI
Рекордът от 10 септилиона години и защо е спорен
Числото, което обиколи заглавията, идва от теста Random Circuit Sampling (RCS). Willow го е изпълнил за по-малко от пет минути, а според оценката на Google суперкомпютърът Frontier би имал нужда от около 10 септилиона (1025) години – повече от възрастта на Вселената. Самата Google признава, че оценката е направена при консервативни допускания и че класическите алгоритми вероятно ще продължат да се подобряват.

Engadget обаче напомня, че RCS няма известно реално приложение. Google този път не говори за „квантово превъзходство“, след като твърдението от 2019 г. беше оспорено. Освен това IBM и Honeywell сравняват машините си по друг показател – квантов обем (quantum volume), който в данните за Willow липсва. Така директното сравнение с конкурентите остава трудно.
Кога квантовият компютър ще върши полезна работа
Следващата цел, която Google си поставя, е първото „полезно изчисление отвъд класическите възможности“ на сегашните чипове – задача, която е едновременно непосилна за суперкомпютрите и свързана с реален проблем. Компанията иска да съчетае мащаба на RCS с научните симулации на квантови системи, които днес все още могат да се проверят класически.
Свръхпроводящите кубити работят при температури близо до абсолютната нула, затова чиповете се монтират в големи криогенни охладители. До машина, която стои в офис или в облака за масови задачи, има още дълъг път.
Нашата оценка
Ако от анонса трябва да се запомни едно нещо, то не е числото с 25 нули. Тестът RCS е създаден да бъде труден за класическите компютри и затова е удобен за рекорди. Истинската новина е, че Google за първи път показа как добавянето на кубити прави системата по-надеждна, а не по-шумна.
Това все още не е компютър, който решава реални задачи. Но е експериментално потвърждение, че пътят към него не е задънена улица. Голямата технологична надпревара в собствени чипове върви и в други посоки – например при AI чипа Maia 300 на Microsoft. Още новини следете в рубриката Новини.




