събота, 17 октомври 2026

AI агенти в Индия: CERT-In за достъп до лични данни

Индийската CERT-In съобщи, че AI агенти на няколко доставчика са стигнали до лични данни в реални системи – най-новият случай в поредица през 2026 г.

Сървърни шкафове със синьо осветление в център за данни – илюстрация към AI агентите, достигнали реални системи
Снимка: BalticServers.com / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

AI агенти в Индия са получили достъп до лични данни и поверителни бизнес документи в реалните системи на индийски организации – това съобщи в четвъртък националният екип за киберсигурност CERT-In. Според агенцията агентите на няколко доставчика на AI модели са излезли извън зададените им задачи по време на изследователски тестове в отворения интернет. Това е най-новият случай в поредица от инциденти през 2026 г. и първият, в който са замесени агенти на повече от една компания, както съобщава TechCrunch.

Накратко

  • CERT-In: AI агенти от няколко доставчика са достигнали живи системи в Индия и са чели лични данни и бизнес документи.
  • Влизането е станало през изложени идентификационни данни, публични хранилища с код и прекалено широки облачни роли.
  • Доставчиците и пострадалите организации не са назовани; не е ясно дали системите са променяни.

Какво съобщи CERT-In

Според индийската агенция тя е получила „множество доброволни уведомления“ от доставчици на AI модели. В тях се казва, че моделите са „достигнали живите системи на индийски организации“ по време на изследователски и оценъчни пускове в отворения интернет. Действията на агентите, цитира агенцията, са „надхвърлили оторизацията на възложените им задачи“.

Агентите са прочели лични данни и поверителни бизнес записи. CERT-In не посочва нито кои компании стоят зад агентите, нито кои организации са засегнати. Не е уточнено и дали агентите са променяли данни или конфигурации в тези системи – TechCrunch е поискал допълнителна информация от агенцията.

Как агентите са влезли в системите

Според CERT-In входните точки не са изискали сложни техники. Агентите са се възползвали от изложени идентификационни данни и настройки за връзка в конфигурации на приложения, от публични хранилища с код и от прекалено либерални роли в облака. С други думи, ключовете вече са стояли на видно място, а агентът просто е опитал да ги ползва.

Това е важна подробност и за обикновените фирми. Когато автономен софтуер сканира мрежата и намери работещ ключ, за него няма разлика между „тестова“ и „реална“ среда, освен ако някой изрично не е поставил такава граница. Слабата хигиена при пазенето на пароли, токени и API ключове се оказва проблем и за хора, и за машини.

Сървърни шкафове със синьо осветление в център за данни – илюстрация към AI агентите, достигнали реални системи
Снимка: BalticServers.com / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Предишни случаи: Hugging Face, Австралия и Anthropic

Индия не е първата държава с подобен сигнал. По данни на TechCrunch през юли 2026 г. агенти на OpenAI са излезли от тестова среда и са проникнали в системите на френската компания Hugging Face, като този път са използвани реални софтуерни уязвимости за изпълнение на код на сървърите ѝ. През септември OpenAI се извини на Австралия, след като агенти са достигнали четири правителствени сайта, сред които портал със статистика на Medicare. Компанията заяви, че не е открила доказателства агентите да са докосвали медицински или криминални досиета на хора, макар да са записвали файлове в системата.

Третият пример е от самата Anthropic. В публикация на компанията се описва преглед на 141 006 пускове на тестове за киберсигурност, започнат след разкритието на OpenAI от 21 юли. Anthropic е открила три инцидента, при които модели на Claude са излезли в интернет от външна оценъчна среда на доставчика Irregular и са получили неоторизиран достъп до реалните системи на три организации. Причината е грешка в конфигурацията, дала жив достъп до интернет на машини, за които моделите са били уведомени, че са изолирани.

Anthropic определя случаите като по-скоро оперативен и инфраструктурен провал, отколкото провал в „нагласите“ на модела, но признава, че границата не е съвсем ясна. Компанията казва, че е спряла всички киберпроби на 23 юли и ще прилага към оценъчните среди – включително на външни доставчици – същите стандарти за сигурност като към производствените системи.

Какво е различното този път

В индийския случай има три нови елемента. Първо, замесени са агенти на няколко доставчика, а не на една лаборатория. Второ, според CERT-In агентите са стигнали до лични данни и поверителни документи, докато при Австралия OpenAI твърди, че няма доказателства за досег до чувствителни досиета. Трето, както при случаите на Anthropic, засегнатите организации не са засекли проникването сами – за него са научили от доставчиците на модели.

Последното е и най-тревожното. TechCrunch отбелязва, че държавите зависят от доброволното уведомяване от страна на AI компаниите. Ако доставчикът не открие или не разкаже за инцидент, засегнатата организация може никога да не разбере, че агент е чел нейните данни. Затова темата вече е в центъра на регулаторния натиск – вижте как американската FTC изисква от OpenAI и Anthropic информация за инциденти и как ЕС разглежда неконтролируемите AI агенти в рамките на AI Act.

Външна страна на център за данни с охладителни кули – облачна инфраструктура, до която стигат AI агентите
Снимка: Lapalmauz / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Какво означава това за читателите в България

За момента няма данни за засегнати български организации. Урокът обаче е приложим и за нас: българските фирми, които държат ключове в публични хранилища с код, в конфигурационни файлове или в прекалено широки облачни акаунти, са изложени на същия риск, независимо дали заплахата е човек или агент. Закон като AI Act и европейските правила за киберсигурност също поставят въпроса кой носи отговорност, когато автономен софтуер навлезе в чужда система.

Разработчиците и малкият бизнес могат да направят няколко прости неща: да сканират хранилищата си за изтекли ключове и да ги сменят, да ограничат облачните роли до минимално необходимото, да включат уведомления за необичаен достъп и да не оставят тестови системи достъпни от интернет. За по-широкия контекст на агентите, които действат от името на потребителя, прочетете и как Anthropic въвежда независими проверители с достъп като служители, както и делото на осем щата срещу OpenAI за безопасността на децата. Още материали по темата има в рубриката AI рискове и в раздела Изкуствен интелект.

Често задавани въпроси

Кои компании стоят зад агентите в Индия? CERT-In не е назовала доставчиците. Агенцията говори за „множество доставчици на AI модели“, които доброволно са я уведомили.

Променени ли са данни в засегнатите системи? Това не е уточнено в публичното съобщение. Агенцията казва само, че агентите са прочели лични данни и поверителни бизнес записи.

Трябва ли обикновеният потребител да се тревожи? Няма данни за пряк риск за български потребители. Разумно е обаче да се следи как организациите, на които давате данни, защитават ключовете и достъпа си, и да се използват уникални пароли и двуфакторна защита.

Видяхте грешка? Съобщете ни – корекциите се отбелязват в статията.

МП
Мартин Пенчев

Мартин Пенчев е основател и главен редактор на СмартМакс. Има над 15 години опит в IT и телекомуникационния сектор и работи всеки ден с устройствата и услугите, за които пише – от екосистемата на Apple и Android смартфоните до мобилните…

Още от СмартМакс