понеделник, 19 октомври 2026

Соларен инвертор в Home Assistant: 4 нови интеграции

Home Assistant 2026.10 добавя интеграции за SolarEdge, KACO, Sunsynk и my-PV. Кои работят локално, без облак, и как да ги свържете.

Соларен инвертор на стена – пример за устройство, което Home Assistant може да следи
Снимка: RickyCourtney / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

С Home Assistant 2026.10 можете да свържете соларен инвертор в Home Assistant по-лесно от всякога: изданието добавя няколко нови интеграции за инвертори, батерии и бойлери, които се включват само с IP адрес или с акаунт в облака на производителя. Най-интересната е SolarEdge Modbus – локална, без облак, с най-високото платинено ниво на качество. Ето какво поддържа всяка от новите интеграции и коя да изберете.

Накратко

  • SolarEdge Modbus и KACO Modbus четат инвертора локално, без облак и без акаунт.
  • Sunsynk работи през облака на производителя, обновява данните на 5 минути и само чете.
  • my-PV управлява излишната соларна енергия към бойлер, а данните влизат в таблото „Енергия“.

Какво ново носи Home Assistant 2026.10 за соларните системи

Според официалните бележки към изданието то добавя 15 нови интеграции. Пет от тях са свързани директно със соларна енергия и енергийно управление: SolarEdge Modbus, KACO Modbus, Sunsynk, my-PV и Theben Conexa Smart Meter Gateway (локални данни от електромера). Останалите покриват неща като Zonneplan, Threema или стайни растения, затова тук се спираме на енергията. Идеята е проста: данните за производство, консумация и батерия да стоят на едно място и да могат да задействат автоматизации.

Ако вече използвате Home Assistant, не е нужно да инсталирате допълнителни добавки. Интеграциите се добавят от „Настройки“ → „Устройства и услуги“ → „Добавяне на интеграция“, а ако инверторът е открит в мрежата ви, Home Assistant сам предлага настройка. Производството можете да добавите като източник в таблото „Енергия“, за да виждате колко от тока си произвеждате и колко купувате от мрежата.

SolarEdge Modbus: локално и без облак

Интеграцията SolarEdge Modbus се свързва с инвертора през Modbus TCP (или RS485) в локалната мрежа. Не изисква акаунт, API ключ или интернет, затова работи и когато връзката падне. Поддържа модели като SE4K, SE5000H, SE8000H, SE10K, SE10000H, SE15K и SE17K, както еднофазни, така и трифазни, а на практика върши работа при всеки SolarEdge инвертор с Modbus TCP. Не се поддържат зарядните станции за електромобили на SolarEdge.

Към инвертора могат да се показват до три електромера и до три батерии. Основните сензори – мощност, енергия, ток, температура и състояние – са включени по подразбиране, а напреженията, честотата и факторът на мощността са изключени и се пускат ръчно. Интеграцията предлага и управляващи елементи, например резерв на батерията, лимити за зареждане и разреждане и ограничение на износа към мрежата. Данните се опресняват на всеки 10 секунди, а качеството ѝ е оценено като „платинено“.

Соларен инвертор на стена – пример за устройство, което Home Assistant може да следи
Снимка: RickyCourtney / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Как да включите Modbus TCP на инвертора

Преди да добавите интеграцията, трябва да разрешите Modbus TCP на самия инвертор. При SolarEdge портът по подразбиране е 1502, а идентификаторът на устройството е 1. На модели с дисплей опцията е в менюто „Communication“ → „LAN“, а на модели без дисплей – в уеб страницата SetApp през собствената Wi-Fi мрежа на инвертора, в „Site Communication“. Препоръчително е да зададете фиксиран IP адрес и да използвате кабел вместо Wi-Fi, защото връзката е по-стабилна.

Има и ограничения, които е добре да знаете. Данни за отделни панели или оптимизатори се получават само през облачната интеграция на SolarEdge. Регистрите за управление не са документирани и поведението им зависи от фърмуера, а инверторът приема ограничен брой едновременни Modbus връзки. Затова не пускайте няколко системи, които го питат едновременно.

KACO Modbus и Sunsynk: два различни подхода

KACO Modbus е по-проста локална интеграция за инвертори на KACO със SunSpec през Modbus TCP, включително трифазните серии NX3, TL3 и NH3. Показва мощността към мрежата, общото произведено количество енергия и работното състояние. Портът по подразбиране е 502, данните се четат на 30 секунди, а нивото на качество е бронзово. Важно е инверторът да е свързан по Ethernet и да няма друга система, която го пита едновременно.

Sunsynk е облачна: чете данни от акаунта ви в Sunsynk Connect, затова изисква инверторът да е свързан чрез Wi-Fi или Ethernet логер. Показва соларна мощност, мрежа, батерия (включително заряд в проценти) и товар, но само чете – не може да променя настройки на инвертора. Данните идват на всеки 5 минути и спират, ако инверторът загуби интернет. Sunsynk ограничава заявките към API-то, така че не е добра идея няколко инструмента да използват един акаунт.

my-PV: излишната енергия към бойлера

Интеграцията my-PV поддържа устройствата AC ELWA 2, AC•THOR, HEA•THOR IoT и SOL•THOR. Тя е за собствениците на системи, които насочват излишния ток от панелите към нагряване на вода. Нужни са IP адресът на устройството и парола или ключ, а откриването в мрежата е автоматично. Данните се четат локално на всеки 5 секунди. Страницата на интеграцията не изброява точно кои сензори се появяват, затова проверете в Home Assistant след свързването.

Кои автоматизации има смисъл да направите

След като данните са в системата, можете да ги използвате в автоматизации. Например при висока соларна мощност да се пуска пералнята или съдомиялната, а при ниско ниво на батерията да се получава известие. Новото условие „Triggered by“ в редактора, което разгледахме в отделна статия, прави сценариите с няколко тригера по-лесни за настройка. Подобни идеи има и в нашите материали за автоматизация на пералня и съдомиялна и първото правило на автоматизациите в Home Assistant.

Една практична препоръка: започнете с проста стъпка – само наблюдение в таблото „Енергия“ в продължение на няколко дни, и чак после добавяйте автоматично управление. Така ще видите реалните си пикове и няма да задавате прагове на сляпо.

Инвертор с етикет с данни – IP адрес и Modbus настройки се задават от менюто му
Снимка: Zátonyi Sándor, (ifj.) Fizped / Wikimedia Commons, CC BY 4.0

Какво означава това за читателите в България

Интеграциите са безплатни и са част от Home Assistant, така че не струват нищо допълнително. Свързването зависи от марката на инвертора ви: ако имате SolarEdge или KACO, Modbus TCP е най-директният път. За други марки в България първо проверете в документацията на Home Assistant дали има готова интеграция, преди да купувате допълнително оборудване. Ако инверторът е монтиран от фирма, преди да променяте настройки по комуникацията, е разумно да питате инсталатора, защото неправилна промяна може да засегне гаранцията или мониторинга на производителя.

Какво още носи изданието – новата карта и промените в редактора – прочетете в нашия преглед на Home Assistant 2026.10. Ако искате да свържете и AI агент към системата си, вижте статията за MCP сървъра, а повече материали ще намерите в рубриката Автоматизация.

Често задавани въпроси

Нужен ли е интернет? За SolarEdge Modbus, KACO Modbus и my-PV – не, те четат устройствата локално. За Sunsynk – да, защото данните идват от облака на производителя.

Може ли да управлявам инвертора? SolarEdge Modbus предлага управляващи елементи за лимити и режими на батерията. Sunsynk е само за четене.

Кое ниво на качество е най-добро? SolarEdge Modbus е платинено, my-PV и KACO Modbus са бронзови според страниците им в документацията.

Видяхте грешка? Съобщете ни – корекциите се отбелязват в статията.

МП
Мартин Пенчев

Мартин Пенчев е основател и главен редактор на СмартМакс. Има над 15 години опит в IT и телекомуникационния сектор и работи всеки ден с устройствата и услугите, за които пише – от екосистемата на Apple и Android смартфоните до мобилните…

Още от СмартМакс