В края на юни 2021 г. хакер обяви в интернет форум, че продава данни на около 700 милиона потребители на LinkedIn – над 90% от всички профили в мрежата. За доказателство той публикува безплатна извадка от 1 милион записа. Става дума не за откраднати пароли, а за огромна база с лична и професионална информация, която улеснява измами и целенасочени атаки.
Накратко
- Данните на около 700 млн. души са предложени за продажба в тъмната част на интернет, а извадка от 1 млн. записа е публично достъпна.
- Според наличната информация в базата няма пароли и финансови данни, но има имейли, телефони, адреси и профилна информация.
- Най-големият риск са фишинг, кражба на самоличност и опити за достъп до други акаунти – включете двуфакторна защита и сменете повтарящите се пароли.
Какво се твърди, че е изтекло
Според публикуваната информация нападателят е използвал програмния интерфейс (API) на LinkedIn, за да събере в голям мащаб данни от профили на потребители. Така е получен списък, който включва имена, адреси, имейл адреси и телефонни номера, както и друга лична информация, свързана с профилите в социалната платформа.
В извадката, която е достъпна като „доказателство“, се срещат почти всички полета от един профил:
- имейл адреси и пълни имена;
- телефонни номера и физически адреси;
- записи за геолокация;
- потребителско име и адрес на профила в LinkedIn;
- личен и професионален опит, както и пол;
- други акаунти и потребителски имена в социалните мрежи.
Обемът е впечатляващ. По последните публични данни към момента LinkedIn има около 792 милиона регистрирани акаунта, така че твърдяните 700 милиона означават, че са засегнати над 92% от платформата. Подобно твърдение трябва да се приема с известна предпазливост, докато компанията не го потвърди или опровергае напълно, но самият мащаб го прави сериозен сигнал.
Изтичане или събиране на публични данни?
Важно е да се прави разлика между класическо хакване и т.нар. „scraping“ – автоматизирано събиране на информация, до която има достъп през публични или полупублични функции на услугата. Още през април 2021 г. в мрежата се появи подобна база с около 500 милиона записа, а LinkedIn тогава заяви, че не става дума за пробив в системите ѝ, а за данни, събрани от публични профили и от други източници, което нарушава условията за ползване.
За обикновения потребител разликата е по-скоро формална. Независимо от начина, по който са събрани, данните вече са в ръцете на трети лица и могат да бъдат комбинирани с други изтекли бази. Затова проверката дали имейлът ви фигурира в известни инциденти, например чрез услугата Have I Been Pwned, е добра първа стъпка.
Защо липсата на пароли не означава безопасност
В базата няма финансови записи и данни за вход, но това не прави изтичането безобидно. Информацията излага стотици милиони души на няколко вида риск: кражба на самоличност, фишинг опити и атаки срещу социални профили, които могат да доведат до хакнати акаунти.
Киберпрестъпниците могат да съчетаят намерените данни с информация от други изтекли файлове и да изградят подробен профил на потенциалната жертва. Когато измамникът знае къде работите, какъв е опитът ви и как се казват колегите ви, фалшивото съобщение от „работодател“ или „HR специалист“ изглежда много по-достоверно.
Потребителските имена и имейлите са особено ценни и за атаки с повторно използвани пароли: ако ползвате една и съща парола на няколко места, един пробив може да отвори вратата към други акаунти. Затова още преди време обяснявахме как да пазим паролите си. А след като личните данни веднъж изтекат, не може да ги върнете обратно.
Какво да направите сега
Няма причина за паника, но няколко прости действия намаляват риска. Включете двуетапна проверка в LinkedIn – описание на процедурата има в помощния център на платформата, а приложения като Google Authenticator са удобен вариант за кодовете. Сменете паролата си с уникална и не я ползвайте никъде другаде.
Бъдете особено внимателни към неочаквани съобщения с линкове, прикачени файлове или молби за бърза реакция, дори да изглеждат като идващи от познат. Общите принципи са описани в препоръките на американската агенция CISA за разпознаване на фишинг и социално инженерство. Прегледайте и настройките за поверителност: колкото по-малко информация е публично видима в профила ви, толкова по-малко може да бъде събрана автоматично.
Случаят е поредното напомняне, че данните ни се събират и препродават не само чрез хакерски атаки. Вече писахме например как Avast продава личните данни на потребителите си, а как отделни приложения четат чувствителна информация – в материала за клипборда в iOS 14.
Тази статия е публикувана първоначално в СмартМакс на 29 юни 2021 г. и е възстановена от архива на сайта. Информацията отразява известното към датата на публикуване.
