ENISA Threat Landscape 2026 показва, че през 2025 г. най-честият инцидент срещу организации в ЕС е DDoS атаката – 51,3% от 8257 анализирани случая, а най-засегнатият сектор е публичната администрация с 31,8%. Докладът на Агенцията на ЕС за киберсигурност излезе през септември 2026 г. и обхваща календарната 2025 година. Най-тежки в краткосрочен план остават финансово мотивираните атаки, най-вече с рансъмуер, а за обикновените хора най-близката заплаха са фишингът и измамите по SMS. България се нарежда сред държавите с най-малко публично заявени рансъмуер атаки.
Накратко
- DDoS (51,3%) и неоторизиран достъп (39,5%) са най-честите инциденти в ЕС през 2025 г.; най-засегната е публичната администрация (31,8%).
- Рансъмуерът е 47,3% от финансово мотивираните заявки, а фишингът е 77,8% от случаите със социално инженерство; расте ClickFix и SMS фишингът.
- България е сред най-рядко споменаваните държави в рансъмуер заявките – около 0,3%.
Какво обхваща докладът ENISA Threat Landscape 2026
Анализаторите на ENISA са обработили 8257 инцидента от 1 януари до 31 декември 2025 г., събрани главно от отворени източници и от анонимизирана информация, споделена от държавите членки и партньори на агенцията. Периодът на доклада е сменен на календарна година, затова има шестмесечно припокриване с предишното издание. Агенцията предупреждава, че данните не са пълна картина: част от случаите стават публични със закъснение, а по-честото споменаване на дадена заплаха не винаги значи, че тя е станала по-активна. Освен това ENISA е разширила броя на следените киберпрестъпни дейности, затова числата не могат механично да се сравняват с миналата година.
Докладът разделя заплахите на четири групи: киберпрестъпност, държавно свързани групи, хактивизъм и чуждестранна манипулация на информация (FIMI). Идеологически мотивираните операции са 57,3% от наблюдаваната активност, най-често хактивистки DDoS кампании срещу публични услуги, а шпионажът е 5,9%. Финансово мотивираните действия са 29,3% от всички записани инциденти. Именно те са най-осезаемите за бизнеса и гражданите, защото водят до блокирани системи и изтекли данни.
Най-засегнатите сектори и най-честите методи
Публичната администрация остава на първо място със 31,8% от инцидентите, следвана от бизнес услугите (8,5%), транспорта (8%), производството (6,9%) и финансите и банките (5,6%). Според доклада при общините рансъмуер заявките са значителен дял от случаите, като сред най-използваните щамове са Qilin, SafePay и INC. В транспорта често се споменава Akira, а в производството – Qilin, Akira и SafePay. Разликите между секторите показват колко важни са чувствителните данни и зрелостта на защитата.
Фишингът е водещият метод за социално инженерство с 77,8%, а спамът със злонамерено съдържание е 13%. ENISA отбелязва засилена употреба на ClickFix – техника, която подмамва потребителя сам да изпълни зловредна команда, копирана в клипборда му (описана от Sophos). Расте и делът на SMS фишинга, на фишинг комплектите и на платформите „фишинг като услуга“. Когато агенцията успее да определи как е осъществен неоторизираният достъп, в 60,4% от случаите е използвана уязвимост, а в 20,7% – лоша конфигурация или случайно оставена отворена система.
Рансъмуер, данни и измами: числата зад заглавията
Сред финансово мотивираните заявки рансъмуерът е 47,3%, изтичането на данни – 36%, а измамите и имитирането – 13,3%. Най-често споменаваните държави в рансъмуер заявките са Германия (26,5%), Франция (14,7%), Италия (13,6%), Испания (12,2%) и Нидерландия (4,7%). Доклад с тези проценти не бива да се чете като оценка на сигурността на държавите: става дума за публично обявени случаи на сайтове за изтекли данни, чиято достоверност ENISA не винаги може да провери.
Измамите са насочени най-вече към цифровите доставчици (16,6%), публичната администрация (13,4%) и банките (12,5%). ENISA посочва и така наречените „примамващи новинарски сайтове“ – фалшиви страници, които обещават лесна печалба и изглеждат като истински медии. Според агенцията изкуственият интелект улеснява персонализирането на такива съобщения. За подобни схеми у нас вижте и измамата с кодове в WhatsApp и Telegram и случая, при който AI клонирането на глас е използвано за кражби.
Какво означава това за България
Докладът поставя България сред най-малко споменаваните държави в рансъмуер заявките – около 0,3%, в една група с Естония, Латвия и Словакия, а Литва е с 0,1%. Това е добра новина, но не гаранция: ниският дял може да отразява и по-малко публично огласени инциденти. Българските организации също попадат под изискванията на европейската директива NIS2 и Закона за киберсигурност, затова докладът е полезен ориентир за приоритетите при защитата. Повече за новите изисквания към устройствата четете в материала ни за {A(„https://smartmaks.com/cyber-resilience-act-umen-dom/“,“Cyber Resilience Act и умния дом“)}.
За хората най-практичното следствие е свързано с ежедневните навици. Не въвеждайте и не поставяйте команди от уеб страница, която иска „да докаже, че не сте робот“, не отваряйте линкове от неочаквани SMS съобщения и обновявайте системите си навреме. Инструментите на престъпниците се променят бързо, както показа и случаят, когато Microsoft разби фишинг услуги като YAM Store и CoGUI. Ако още използвате слаби пароли, проверете и класацията на най-слабите пароли.
Какво очаква ENISA занапред
Агенцията смята, че динамиката от 2025 г. ще се запази. Киберпрестъпността ще остане един от основните източници на сривове за организациите в ЕС, а престъпници, хактивисти и държавно свързани групи все по-често използват сходни инструменти и входни точки, което затруднява приписването на атаките. ENISA оценява, че изкуственият интелект „с голяма вероятност“ ще се използва все повече в злонамерени операции и през 2026 г. повече фази от веригата на атаката ще бъдат подпомагани от него. Атаките по веригата на доставки, като кампанията Shai-Hulud срещу npm пакети, остават сериозен риск, а през март 2026 г. агенцията публикува технически съвет за безопасно използване на мениджъри на пакети.
Често задавани въпроси
Кой е най-засегнатият сектор в ЕС? Публичната администрация с 31,8% от записаните инциденти през 2025 г., следвана от бизнес услугите с 8,5% и транспорта с 8%.
Колко инцидента е анализирала ENISA? 8257 случая от 1 януари до 31 декември 2025 г., предимно от отворени източници и от данни, споделени от държавите членки.
Къде може да се прочете докладът? Пълният текст е публикуван от ENISA като PDF с 101 страници, а повече за агенцията има на нейния сайт. Още новини от рубриката ни ще намерите в категория Технологии – Новини.
