Сателит на Google написа хайку от орбита – първият AI отговор от космоса

Google получи първия отговор от изкуствен интелект, генериран изцяло в орбита. На 30 октомври компанията съобщи, че прототипният сателит на Google Project Suncatcher е пуснал отворения модел Gemma 4 на собствения си TPU чип и е върнал на Земята кратко хайку за живота в космоса. Тестът е малък, но е първата практическа проверка на идеята, че част от AI изчисленията един ден могат да се правят в слънчеви центрове за данни над атмосферата.

Хайку, свалено над Свалбард

Инженерите изпратили заявка към сателита по време на сеанс за връзка с наземна станция. Моделът я обработил на борда, а отговорът бил потвърден, докато сателитът минавал над норвежкия архипелаг Свалбард, пише в блога на Google Травис Билс, старши директор в изследователската група Paradigms of Intelligence.

Първото съобщение е хайку на английски, което в превод гласи приблизително: „Синя топка отдолу, данни текат в тиха грация, звездна светлина храни ядрото ми.“ След него екипът опитал лимерици на космическа тема и заявки, при които моделът докладва състоянието на собствения си хардуер.

Google определя постижението внимателно. Това не е първият изкуствен интелект в космоса, а първият отговор от TPU чип от класа, който се използва в центровете за данни на компанията. Самата Google обобщава теста с думите, че чиповете ѝ „официално са си спечелили космическите крила“.

Защо Google праща чипове над атмосферата

Проектът беше обявен през ноември 2025 г. с едно просто изчисление. В подходяща орбита соларен панел може да произвежда до 8 пъти повече енергия, отколкото на Земята, и то почти без прекъсване, обясни тогава Google Research. Идеята е сателити в така наречената зора–здрач слънчево-синхронна орбита, които почти никога не влизат в сянката на планетата.

Мотивът е токът. Центровете за данни за AI изискват все повече електричество и вече се строят с години заради свързването към мрежата – за AI център в Англия, който ще получи ток чак през 2030-те, писахме наскоро. А разходите за такава инфраструктура вече тежат и на борсата, както показа последният отчет на Alphabet.

В концепцията от 2025 г. Google описва примерен клъстер от 81 сателита на около 650 км височина, разположени в кръг с радиус 1 км и свързани с лазерни връзки. На лабораторен стенд компанията вече е постигнала 800 Gbps във всяка посока с една двойка приемо-предаватели.

Какво трябваше да издържи прототипът

Сателитът е построен заедно с компанията Planet и излетя на 1 октомври със споделената мисия Transporter-18 на SpaceX, съобщава NewSpace Economy. Преди старта оборудването е минало вибрационни изпитания по три оси, а AI задачи са били пускани по време на облъчване с протонен лъч в лабораторията Crocker към Калифорнийския университет в Дейвис.

Още при първите наземни тестове чипът TPU Trillium се оказа по-издръжлив от очакваното. Най-чувствителната част, паметта HBM, е показала грешки едва при доза около три пъти по-висока от очакваната за петгодишна мисия със защита, а трайни повреди не са открити до 15 krad.

Колко далеч е истинският център за данни в орбита

Все още много далеч. Сега Google ще проверява как чиповете се справят с топлинното натоварване и радиацията в реални условия. Следващата стъпка е през 2027 г.: два сателита, свързани помежду си, които трябва да покажат дали AI изчисленията могат да се разпределят между отделни апарати.

Нашият прочит. Едно хайку не доказва, че орбиталните центрове за данни ще бъдат изгодни. Според собствените разчети на Google разходите им могат да се сравнят с тези на земните центрове едва когато цената на извеждане в орбита падне под 200 долара за килограм – нещо, което компанията очаква около средата на 2030-те. Охлаждането във вакуум, ремонтите и космическите отпадъци също остават нерешени въпроси. Тестът обаче премахва първото съмнение – че сървърен AI чип изобщо ще оцелее при старта и ще работи в орбита.

Още новини за големите технологични компании четете в рубриката Новини.