На 28 април 2022 г. САЩ, всички държави от ЕС и още 32 държави обявиха „Декларация за бъдещето на интернет“ – политически документ, който описва как подписалите се виждат отворения, глобален и сигурен интернет. Общо 61 държави са се подписали под текста, сред които и България, но декларацията не е договор и не налага задължения със силата на закон.
Накратко
- 61 държави, сред които САЩ, всички членки на ЕС и България, подписаха декларацията на 28 април 2022 г.
- Текстът залага на отворен, глобален и сигурен интернет, неутралност на мрежата и защита на свободата на изразяване.
- Документът е политически и не е правно обвързващ, а Русия и Китай не са сред подписалите.
Какво съдържа декларацията
Документът е три страници и изброява принципи, а не конкретни мерки. Подписалите се заявяват, че интернетът трябва да е отворен, свободен, глобален, оперативно съвместим, надежден и сигурен. Към това се добавят достъпност за всички, неутралност на мрежата, защита на правата на човека и борба с незаконното съдържание – без то да се превръща в извинение за ограничаване на свободното изразяване.
Белият дом и Европейската комисия публикуваха собствени резюмета на текста. В тях се подчертава желанието за доверие в цифровата среда, за защита на неприкосновеността на личните данни и за модел на управление, в който участват не само държавите, но и бизнесът, гражданското общество и техническите общности.
Защо точно сега
В официалното резюме на Белия дом се говори за нарастващ „цифров авторитаризъм“ – държави, които цензурират независими медии, възпрепятстват избори и разпространяват дезинформация. Същевременно милиони хора още нямат достъп до мрежата, а киберзаплахите подкопават доверието в нея. Декларацията е опит за общ отговор на тези проблеми от страна на демократичните правителства.
Контекстът не е случаен. Войната в Украйна, която започна през февруари 2022 г., постави на дневен ред въпроса дали държави могат да изключват други от глобалните услуги, а Русия и Китай, които ограничават достъпа до чужди сайтове и приложения, не са сред подписалите. Текстът косвено отхвърля идеята за „splinternet“ – интернет, разцепен на отделни национални сегменти. Той казва още, че страните трябва да се въздържат от подкопаване на техническата инфраструктура, която е от съществено значение за общата достъпност и целостта на мрежата.
Кои са подписалите
Списъкът на ЕС включва, освен САЩ и държавите членки, още 32 партньори – сред тях Великобритания, Канада, Австралия, Япония, Израел, Украйна и Тайван. България е сред подписалите, така че декларацията я засяга пряко като държава от ЕС. Официалният списък се води от Европейската комисия и може да се допълва с нови присъединили се.
Какво не казва декларацията
Повечето от принципите обхващат добре утъпкана територия, а някои подробности са по-слабо свързани със сегашните регулаторни спорове. Подписалите се съгласяват например да ограничат, доколкото е възможно, екологичния отпечатък на интернет и цифровите технологии. Този ангажимент би могъл да стане актуален, когато държавите обсъждат регулирането на криптовалутите, които често изискват много енергия.
Най-важното ограничение е, че текстът е политическа декларация. Той не казва как точно страните ще оформят бъдещето на мрежата – поне не повече от това, което вече присъства в националните им закони и в европейските правила. Реалната стойност ще зависи от това дали подписалите ще го използват като основа за общи действия.
Какво да следим
Остава да видим дали декларацията ще се превърне в работещ механизъм – например при координирани отговори на цензура или при преговори за правила за платформите. За читателите на СмартМакс най-практичното е да следят как принципите за неприкосновеност на данните и неутралност на мрежата ще намират отражение в европейското законодателство. Повече за темите около онлайн сигурността вижте в нашия анализ за сигурността и поверителността, в съветите за защита на личните данни и в обзора на киберзаплахите.
По-късно: как се развиха нещата
Към днешна дата декларацията остава рамка от общи принципи; конкретните правила за платформите и данните в ЕС се развиват чрез отделни закони, а темата за регулацията на изкуствения интелект, която разглеждаме тук, е част от същия по-широк дебат за доверието в цифровата среда.
Тази статия е публикувана първоначално в СмартМакс на 29 април 2022 г. и е възстановена от архива на сайта. Информацията отразява известното към датата на публикуване.
