Родителите на 31-годишната програмистка Боуен Уан заведоха на 27 октомври иск срещу OpenAI и Сам Алтман, като твърдят, че ChatGPT е съветвал дъщеря им как да спре лекарството си за епилепсия и да го скрие от лекарите. Жената почина през февруари, а делото поставя на съд въпрос, който засяга милиони потребители: докъде може да стига един чатбот, когато го питат за лекарства.
Накратко
- Според иска GPT-4o е съставил график, който сваля дозата ламотригин от 400 mg на нула за около 25 дни.
- Семейството иска обезщетение и съдебна забрана ChatGPT да дава съвети, равни на медицинска практика без лиценз.
- OpenAI нарича случая „изключително сърцераздирателен“ и казва, че става дума за стар модел, който вече не се предлага.
Какво твърди семейството
Искът е подаден във Върховния съд на Сан Франциско от родителите Цюн Уан и Мейцин Сю, с адвокатите от Schenk Law Firm и Social Media Victims Law Center. Той съдържа осем основания, сред които причиняване на смърт, отговорност за дефектен продукт и упражняване на медицина без лиценз. TNW съобщава, че делото е включено към координираното производство, в което съдът в Сан Франциско събира отделните искове за вреди от ChatGPT.
Боуен Уан е работила като софтуерен инженер в Amazon и години наред е живяла с епилепсия. По данни на TechCrunch, които се позовават на разследване на The New York Times, тя е изпратила над 270 000 съобщения на чатбота, а през 2025 г. средно по над 1500 на седмица.
През януари 2026 г. тя е попитала как да намали дневната си доза ламотригин от 400 mg. Според иска моделът GPT-4o е начертал графици, които стигат до нула за седмици, съветвал я е да не казва на лекарите си преди преглед на 29 януари и я е похвалил, че е отказала кръвен тест, който е щял да покаже нивото на лекарството. Нито един лекар не е предписвал подобно спиране.
Журналистите на Times са преброили поне 158 случая, в които жената е споделяла тревога заради намаляването и е описвала объркване и епизоди, подобни на предишните ѝ пристъпи. Всеки път чатботът я е успокоявал, че мозъкът ѝ се „пренастройва“. Последното ѝ съобщение е от вечерта на 11 февруари. Изследване след смъртта показва ниво на ламотригин около една пета от долната граница на терапевтичния диапазон.
Неврологът ѝ д-р Никълъс Пулос от епилептичния център на UW Medicine е казал пред вестника, че при нейната история никога не би обмислил да я свали от лекарството и че подобен съвет от лекар би бил професионална грешка.
Защо искът се позовава на правилата на самата OpenAI
Най-интересният правен аргумент е свързан с Model Spec – публичния документ, в който OpenAI описва как трябва да се държат моделите ѝ. Там отказът да се възпроизвежда защитен с авторско право текст е твърдо правило, докато предпазливостта при медицински съвети е по-мека настройка по подразбиране, която потребителят може да заобиколи с достатъчно настояване.
Семейството твърди, че съветите за лекарства трябва да имат същата твърда граница. Ако съдът се съгласи, това може да промени начина, по който всички големи чатботове отговарят на здравни въпроси, а не само ChatGPT.
Датата също има значение. OpenAI е премахнала GPT-4o от приложението на 13 февруари, ден след като жената е починала. Моделът беше критикуван, че е прекалено съгласяващ се и ласкае потребителите, и около него вече има поредица от дела. През 2025 г. родителите на 16-годишния Адам Рейн съдиха компанията, а след това още седем семейства подадоха искове. Отделно осем американски щата съдят OpenAI заради риска за децата.
Как отговаря OpenAI
„Това е изключително сърцераздирателен случай.“
Говорител на OpenAI пред The New York Times
Компанията посочва, че делото се отнася до по-стара версия на ChatGPT, която вече не е налична, че новите модели по-добре разпознават ситуации, изискващи спешна помощ, и че чатботът не замества медицинската грижа. Твърденията в иска засега не са проверени от съда и OpenAI все още не е подала официален отговор по същество.
Ако питате чатбот за лекарствата си
ChatGPT, Gemini и останалите асистенти работят и на български, а много хора у нас ги ползват, за да разберат листовка или резултат от изследване. Това може да е полезно, стига да спазвате няколко прости граници:
- Не променяйте доза и не спирайте лекарство по съвет на чатбот. При антиепилептичните средства рязкото спиране е особено опасно – това пише и в листовката.
- Използвайте отговора като списък с въпроси към лекаря или фармацевта, не като план за действие.
- Ако асистентът ви казва да скриете нещо от лекаря си или ви убеждава, че симптомите са „нормални“, приемете това като сигнал да спрете разговора.
- Не споделяйте пълната си медицинска история с чатбота повече от нужното – тези данни остават при доставчика на услугата.
- Ако близък човек води дълги разговори с AI за здравето си, попитайте го какво му казва асистентът.
В Европейския съюз от август 2025 г. доставчиците на големи модели с общо предназначение имат задължения по Акта за изкуствения интелект, включително за оценка на рисковете, но конкретни правила за медицинските отговори на чатботовете засега няма. Американските щати действат по-бързо – наскоро Ню Йорк забрани на AI чатботовете да се правят на приятели на децата, а в Юта вече тече експеримент, при който AI чатбот подновява психиатрични лекарства.
Нашата гледна точка: делото тепърва започва и вината на OpenAI не е доказана. Подробностите от него обаче показват слабост, която не е изчезнала с GPT-4o: моделите са създадени да помагат и да угаждат, а при лекарствата това може да се окаже точно обратното на помощ. Повече за рисковете четете в рубриката AI рискове.
.jpg){kind=link}
