Австралия се готви да заведе дела срещу Facebook и TikTok, а заедно с тях и срещу Instagram, Snapchat и YouTube, заради твърдения, че не спазват забраната за социални мрежи за деца под 16 години. Комуникационният министър Аника Уелс обяви на 20 октомври 2026 г., че правителството очаква регулаторът eSafety да поведе делата пред Федералния съд, според Bloomberg. Към момента на публикуването не са открити данни искът да е внесен в съда.
Накратко
- Австралия подготвя дела пред Федералния съд срещу Facebook, Instagram, TikTok, Snapchat и YouTube.
- Регулаторът eSafety разследва петте платформи от март 2026 г.; юлският му доклад показва слаба проверка на възрастта.
- Максималната глоба е удвоена – според Bloomberg около 76 млн. щатски долара.
Какво обяви правителството на Австралия
Според министър Уелс комисарят по eSafety Джули Инман Грант разполага с нови правомощия за събиране на доказателства и вече ги използва, за да подготви делата. Става дума за пет отделни производства – по едно за всяка от платформите Facebook, Instagram, TikTok, Snapchat и YouTube. Първоначално агенциите съобщават за „предстоящи“ дела, а не за вече заведени, затова е важно да се разграничи намерение от реално внесен иск: публично достъпни документи от съда засега няма.
Фактът, че решението идва от самото правителство, е сериозен сигнал. Австралия е първата голяма държава, която въведе общонационална възрастова граница за социалните мрежи, и сега трябва да покаже, че правилата могат да бъдат наложени и срещу най-големите платформи. Към момента на публикуването Meta и eSafety не са коментирали подробностите, посочва изданието.
Защо платформите са под прицел
Регулаторът започна разследване на петте услуги през март 2026 г. и се интересува дали те са предприели достатъчно разумни стъпки, за да не допускат непълнолетни. Законът е в сила от 10 декември 2025 г. и задължава платформите, а не децата или родителите, да предотвратяват създаването и поддържането на профили на младежи под 16 години.
В доклад от юли eSafety установи, че повечето ненавършили 16 години все още успяват да запазят или създадат профил. Основната причина според доклада е слабата проверка на възрастта – например лесно заобикаляни декларации и оценки на възрастта. Именно този доклад вероятно е в основата на сегашните дела.
Какви са глобите и новите правомощия
Максималното наказание за нарушение е удвоено и според Bloomberg възлиза на около 76 млн. щатски долара. Друг източник посочва сумата 109,2 млн. австралийски долара; двете цифри най-вероятно описват една и съща глоба в различни валути, но източниците не го уточняват. В евро това е в порядъка на 65–70 млн. евро, като точната стойност зависи от курса.
Освен по-високата глоба регулаторът може да изисква вътрешни документи и да призовава настоящи или бивши служители на компаниите. За големите платформи това е по-голям риск от самата глоба: делото може да извади на показ как точно работят системите им за проверка на възрастта и колко сериозно са ги прилагали.
Какво означава това за България и ЕС
Австралийският случай е естествен пример за дебата в Европа. Европейската комисия предложи на 17 септември 2026 г. акта EU KIDS Act, който би направил 15 години минималната възраст за самостоятелен профил и би въвел сертифицирана проверка на възрастта – подробностите са в нашия материал за EU KIDS Act. Гърция пък забранява социалните мрежи за деца под 15 години.
За българските родители непосредствена промяна няма: австралийските правила не важат у нас, а европейските са все още проект. Но делата показват какъв е най-големият проблем на всяка такава забрана – не законът, а доказването на възрастта. Ако най-големите платформи не успеят да я проверяват надеждно в Австралия, същият въпрос ще стои и пред европейските регулатори. Темата за децата и платформите не е нова – вж. и как Ню Йорк обвинява TikTok за „плацебо“ в настройките за деца, и родителския контрол в WhatsApp за тийнейджъри.
Защо проверката на възрастта е най-трудната част
Платформите разполагат с няколко подхода: потвърждение с документ за самоличност, оценка на възрастта по лице или поведение и сигнали от приложения и операционни системи. Всеки от тях има слабости – от лесно заобикаляне до въпроси за поверителността на личните данни. Затова регулаторите обикновено не изискват конкретна технология, а доказателство, че платформата е направила всичко разумно възможно. Именно тази преценка вероятно ще е в центъра на делата: дали усилията на Facebook, TikTok и останалите са били достатъчни, или са останали само на хартия.
Какво следва
Следващата стъпка е официалното внасяне на исковете във Федералния съд. Тогава ще стане ясно кои точно нарушения се твърдят, колко голяма глоба се иска и как платформите ще защитят подхода си. Compliance процесите в големите компании обикновено завършват с договаряне, но един публичен процес би създал прецедент за останалия свят. Следете рубриката Социални платформи за развитието на случая.
Често задавани въпроси
Заведени ли са вече делата? Не. Правителството заяви, че очаква регулаторът да ги заведе; към момента на публикуването липсват данни за внесени искове.
Засяга ли това потребителите в България? Не пряко. Австралийският закон важи само в страната, а европейските правила са в етап на предложение.
Кои платформи са посочени? Facebook, Instagram, TikTok, Snapchat и YouTube.
