Онлайн измами и защита на личните данни: Как да се предпазим от дигитални атаки

През последните месеци се наблюдава сериозно увеличаване на онлайн измамите, насочени към обикновени потребители, които оставят следи в интернет пространството чрез онлайн поръчки, регистрации и активност в социални мрежи. Измамниците използват както технически пробиви, така и психологически подходи, за да придобият чувствителна информация и да нанесат вреди. Данните от реални случаи показват, че липсата на дигитална хигиена и подценяване на риска водят до сериозни последици – както за физически лица, така и за цели организации.

Един от най-ярките примери за сериозен пробив в сигурността е течът на данни от ИТ компанията „Стеник Груп“, при който през март 2024 г. са компрометирани личните данни на близо 1 милион български граждани. Списъкът с пострадали включва потребители на над 30 сайта за електронна търговия, сред които добре познати брандове като Douglas, LillyDrogerie, Teodor, Aiko и Technomix. Изтеклата информация съдържа имейл адреси, телефонни номера, адреси за доставка и друга чувствителна информация, която лесно може да се използва за фишинг атаки, измами с поръчки и дори кражба на идентичност.

Фишинг атаки и измами с институционален привкус

Фишингът е една от най-често срещаните форми на онлайн измама. Измамниците изпращат имейли или съобщения, които имитират стила и графиката на реални институции като НОИ, НАП или търговски банки. Съобщенията съдържат линкове към фалшиви страници, където жертвата бива подканена да въведе лична или финансова информация. При липса на внимание, дори една дребна граматическа грешка или неразпознат домейн могат да бъдат подминати, което прави атаката успешна. Хиляди потребители са получавали писма за „данъчно възстановяване“, „неплатени задължения“ или „задължителна актуализация на профил“, които приканват към незабавно действие – класически признак на фишинг.

Особено опасни са измамите, при които измамниците вече разполагат с трите имена, ЕГН, адрес или данни от поръчки. Това им позволява да създадат фалшиво чувство на достоверност. В подобни случаи хора получават обаждания от уж реални фирми или писма от институции с искане за допълнителни сведения. Дори и най-внимателният човек може да бъде подведен, когато информацията изглежда вярна и официална.

Злоупотреба със снимки, профили и социални мрежи

Социалните мрежи се превръщат в удобна среда за манипулация. Сценарият е добре познат – непознат потребител започва разговор с кратко съобщение, изисква снимка, след което събраната информация се използва за създаване на фалшиви профили или кампании за измама. В много случаи публикувани снимки в социални мрежи съдържат мета данни като GPS координати и информация за устройството, които при неправилна обработка могат да разкрият местоположение, навици и друга чувствителна информация.

Също толкова често срещана е кражбата на снимки от обяви за имоти или продукти. Те се използват за публикуване на фалшиви оферти, които заблуждават потребители да превеждат капаро или да предоставят лична информация за резервации. Подобни схеми трудно се разпознават, особено когато съдържанието изглежда професионално и реалистично.

Защита на личните данни с помощта на виртуални карти и проверени инструменти

Един от най-ефективните начини за защита при онлайн плащания е използването на виртуални карти, които не са свързани директно с основната банкова сметка. Финтех платформата Revolut предоставя възможност за създаване на еднократни виртуални карти, които могат да се използват само за конкретна покупка и след това се деактивират автоматично. Това значително намалява риска от злоупотреба при пробив в системите на онлайн магазин.

Revolut предлага допълнителни функции за сигурност като известия при всяка транзакция, възможност за временно блокиране на картата, задаване на лимити за разходи и създаване на отделни „джобове“ с бюджети. Тези функционалности са особено полезни при пазаруване от по-малко известни сайтове или международни платформи, където доверието не е гарантирано.

Най-важните стъпки при съмнително съобщение или събитие

При получаване на съобщение с неясен произход – било то по имейл, SMS или социална мрежа – първата стъпка е да се запази спокойствие и да не се предприемат действия под натиск. Не трябва да се кликва върху линкове, нито да се въвежда каквато и да е информация. Добра практика е да се направи скрийншот на съобщението, който може да се използва при подаване на сигнал до съответните платформи или институции. Проверка на изпращача, внимателен преглед на домейна и търсене на подобни случаи онлайн също са препоръчителни стъпки.

Ако има съмнение, че акаунт е компрометиран, трябва незабавно да се смени паролата и да се активира двуфакторна автентикация. Препоръчва се също използването на платформи за проверка като HaveIBeenPwned, които могат да установят дали даден имейл е засегнат от известни течове. Подаването на жалба до Комисията за защита на личните данни е оправдано в случаи на реална злоупотреба, особено когато се касае за идентичност или поръчки от името на пострадалия.

Разумната дигитална хигиена днес е задължителна. Тя включва ограничаване на публичното споделяне на лична информация, използване на уникални пароли, избягване на съмнителни платформи и постоянна бдителност. Онлайн сигурността не е статично състояние, а динамичен процес, който изисква информираност, технологични решения и последователни действия.