Съединените щати, всички държави-членки на Европейския съюз и 32 държави извън ЕС обявиха „Декларация за бъдещето на Интернет“, която излага приоритетите за „отворен, безплатен, глобален, оперативно съвместим, надежден и сигурен“ интернет. Тя подчертава цели като достъпност, неутралност на мрежата и премахване на незаконно съдържание, без да се ограничава свободното изразяване – въпреки че предлага малко подробности за постигането им.
В декларацията се подчертава, че интернет трябва да бъде децентрализиран и глобално взаимосвързан, като се казва, че страните трябва „да се въздържат от подкопаване на техническата инфраструктура, която е от съществено значение за общата достъпност и целостта на интернет“. Това е имплицитно отхвърляне на „splinternet“, интернет, който е фрагментиран от държави, които забраняват услугите и изключват онлайн достъпа. Това е контрапункт на вижданията на страни като Русия и Китай (и двете не са подписали), които имат силно ограничен достъп до чужди сайтове и приложения. Това също противоречи на неуспешните украински искания за отрязване на Русия от глобалните услуги за домейн.
Декларацията от три страници, също обобщена от Белия дом и Европейската комисия, предлага широка визия за мрежата, както и комбинация от по-конкретни въпроси за нейните 61 подписали се.
„Ние сме обединени от вярата в потенциала на цифровите технологии за насърчаване на свързаността, демокрацията, мира, върховенството на закона, устойчивото развитие и упражняването на правата на човека и основните свободи“, започва документът.
Но „достъпът до отворен интернет е ограничен от някои авторитарни правителства и онлайн платформи и цифровите инструменти все повече се използват за потискане на свободата на изразяване и отричане на други човешки права и основни свободи“.
Повечето от принципите обхващат добре утъпкана почва, но някои детайли са по-малко тясно свързани със съвременните регулаторни дебати. Подписалите се съгласяват да си сътрудничат за „доколкото е възможно намаляване на екологичния отпечатък на интернет и цифровите технологии“, например. Този ангажимент може да влезе в игра, когато нациите проучват регулирането и приемането на криптовалута, която често е енергоемка. Въпреки името си обаче, декларацията е достатъчно обширна, че не ни казва много за това как страните ще оформят бъдещето на интернет – поне не повече от това, което вече има в тяхната регулация.
No Comment! Be the first one.