Apple и Google срещу Covid-19: 12 въпроса и отговора

Apple и Google разработват заедно система за проследяване на контактите чрез Bluetooth, която да помага на здравните власти да откриват хора, били в близост до заразен с коронавируса. Системата не следи местоположение и не е самостоятелно приложение – това е технологична основа, върху която държавните здравни институции ще изграждат свои приложения. Ето отговорите на най-важните въпроси, както ги разбираме от публикуваните документи към 13 април 2020 г.

Какво всъщност прави проектът?

Когато се появи епидемия, първата задача на медиците е да установят кой е заразен и с кого е бил в контакт. Днес това става с въпроси – къде сте ходили, с кого сте разговаряли, колко дълго – и после започва ръчно издирване на хората. Идеята на Apple и Google е този процес да стане автоматичен и значително по-бърз.

Инициативата обединява двете платформи с най-голям дял в продажбите на мобилни устройства, затова потенциалният обхват са милиарди телефони по света. Важното уточнение е, че компаниите изграждат фреймуърк (framework), а не отделно приложение. Те поемат основите, сигурността и поверителността, а реалните приложения ще бъдат изградени от други – предимно от здравните агенции на отделните държави.

Как работи системата

Принципът е прост и автоматичен. Телефонът периодично излъчва малък анонимен код, получен от уникален идентификатор на устройството, а другите телефони наблизо го получават и запомнят – заедно с момента на срещата. Така всяко устройство натрупва списък от кодове, които е „срещнало“ през деня.

Ако човек получи положителна диагноза, той може да реши да качи своите кодове в централна база данни. Останалите телефони изтеглят списъка и го сравняват със собствените си записи. При съвпадение потребителят получава известие, че е бил в контакт със заразен. Сравнението става на самото устройство, а от сървъра се изтеглят само кодовете от последните 14 дни, които не съдържат лична информация.

Как се потвърждава диагнозата

Документите са по-малко подробни по този въпрос. Предполага се, че диагноза ще могат да въвеждат само легитимни здравни доставчици, така че сигнали да се генерират само при потвърдени случаи и системата да не бъде залята от фалшиви подавания. Как точно ще стане това – през приложението или чрез допълнително удостоверяване – все още не е напълно ясно, но изглежда решим проблем.

Bluetooth и разстояние

Сигналите се излъчват чрез Bluetooth с ниска консумация (BLE) – същата технология, която ползват безжичните слушалки, но във версия, която не изтощава батерията забележимо. Използва се модифицирана версия на BLE Beacon системата, позната от години, която тук работи като двупосочен обмен на кодове между телефоните. Подробностите са в техническия обзор на Bluetooth SIG.

По принцип BLE сигналите стигат до около 100 метра, но на практика разстоянието зависи от антената, настройките и препятствията като стени. Към момента няма разработен софтуер, който да ползва системата, затова реалният обхват не е известен. Инженерите са оптимисти, че с настройка могат да филтрират излишните сигнали, но всичко ще зависи от конкретното приложение.

Приложение ли ще е?

Не точно. В първата фаза, планирана да приключи до средата на май, технологията ще бъде вградена в официални приложения за обществено здраве, които ще изпращат BLE сигналите във фонов режим. Тези приложения ще се правят от държавни здравни агенции, а не от технологични компании – те ще решават как да уведомяват потребителите и какво да им препоръчват.

В по-късен етап компаниите се надяват да вградят функцията директно в iOS и Android. Това ще отнеме месеци, а дотогава потребителите ще трябва да изтеглят официално приложение. Същата логика на сътрудничество между двете платформи виждаме и в по-новата съвместимост между Quick Share и iPhone.

Колко е сигурно и какво за поверителността

Според публикуваните документи е трудно от Bluetooth кодовете сами по себе си да се извлече чувствителна информация. Системата не идентифицира потребителя лично и не записва местоположението му. Здравните приложения обаче ще трябва да знаят кой сте, ако качвате диагноза. Защитата е на няколко нива: поне два от кодовете се сменят всеки ден и зависят от срещнатите устройства.

Теоретично злонамерено приложение или мрежа от Bluetooth приемници може да събира идентификатори и по-късно да ги свърже със самоличности, но това би било много трудно за един човек и почти невъзможно в мащаб. Затова е разумно да внимавате и какви права дават другите приложения – вижте например защо някои приложения за Android искат опасни права. Много от тях вече имат данни за местоположението ви, а от този проект такива данни не се споделят.

Задължително ли е и наблюдение ли е това?

Не. Apple и Google настояват, че участието е доброволно. Ако не инсталирате приложение и когато операционните системи се обновят през лятото оставите настройката за проследяване на контакти изключена, телефонът работи както преди.

Въпросът дали това е скрита система за наблюдение е труден. В известен смисъл всяко проследяване на контакти е наблюдение – общественото здравеопазване се опира на него, защото така се откриват заразени, които не са достатъчно болни, за да потърсят лекар. Надеждата е, че при тежките щети от пандемията хората ще приемат това ниво на надзор като временна мярка. За по-широкия контекст на технологиите в дома вижте и как Apple гледа на умния дом.

Тази статия е публикувана първоначално в СмартМакс на 13 април 2020 г. и е възстановена от архива на сайта. Информацията отразява известното към датата на публикуване.