AI се развива твърде бързо – така смятат 64% от възрастните американци според ново проучване на AP-NORC, публикувано на 8 октомври. Едва 27% казват, че темпото е „точно както трябва“, а само 8% искат изкуственият интелект да напредва по-бързо. Около осем от всеки десет анкетирани настояват държавата да гарантира, че AI остава под човешки контрол и че работните места са защитени. Проучването е американско, но въпросите в него – доверие, контрол и ефект върху работата – са същите, с които се сблъскват и потребителите в България, които все по-често ползват чатботове в ежедневието си.
Защо мнозинството смята, че AI се развива твърде бързо
Анкетата е проведена от AP-NORC Center for Public Affairs Research между 24 и 28 септември сред 2140 пълнолетни жители на САЩ, с допустима грешка от ±2,9 процентни пункта. Тревогата не е ограничена до една политическа група: около три четвърти от демократите и около половината от републиканците смятат, че технологията напредва прекалено бързо. По-младите – под 30 години – изразяват повече притеснения от хората над 60 години, което е интересно, защото именно младите използват AI инструментите най-активно.
Причините, които анкетираните посочват в интервютата с Associated Press, са конкретни. Шофьор на камион от Минесота се притеснява от загуба на работни места заради автономните камиони. Учителка от Юта смята, че компаниите практически могат да правят каквото искат без реален контрол. Други посочват, че прекомерната употреба на AI води до по-малко човешки контакти. Тези тревоги не са нови, но проучването показва, че вече са широко разпространени, а не мнение на малцинство.
Какво искат хората от държавата
Около 80% от анкетираните казват, че е „изключително“ или „много“ важно правителството да гарантира, че изкуственият интелект остава под човешки контрол. Почти същият дял искат приоритет да бъде защитата на работниците. Мнозинство отдава голямо значение и на ограничаването на вредите за околната среда, свързани с енергоемките центрове за данни, както и на икономическия растеж. Едва около половината смятат насърчаването на иновациите за много важно, а още по-малко – надпреварата с Китай.
Доверието в политиците е ниско. Около 39% не вярват, че която и да е от двете големи партии ще се справи добре с AI, а 67% не одобряват как президентът Тръмп управлява темата. Анкетата засяга и изборите: 21% са използвали или планират да използват AI, за да научат повече за кандидат или тема в бюлетината, а 10% – за да решат за кого да гласуват. Последното е особено чувствително, защото чатботовете могат да грешат или да дават непълна информация, както писахме и в материала за фалшивия сигнал, изпратен от AI модел до полицията.
А как гледат европейците на изкуствения интелект
В Европа нагласите са по-скоро предпазливо положителни. Специалното проучване на Евробарометър „Изкуственият интелект и бъдещето на работата“, публикувано от Европейската комисия през февруари 2025 г., показва, че над 60% от европейците гледат положително на роботите и AI на работното място, а над 70% смятат, че те повишават продуктивността. В същото време 84% искат AI да бъде „внимателно управляван“, за да се защитят личните данни и да има прозрачност.
Разликата с САЩ е и в правилата. Европейският съюз вече прилага Акта за изкуствения интелект (AI Act), който забранява някои практики и налага изисквания за прозрачност. Тази седмица еврокомисарят Хена Виркунен защити регулацията като достатъчна и за новите рискове от автономните системи – подробности има в статията ни AI Act срещу неконтролируемия AI. Част от изискванията стигат директно до потребителите, например етикетите за генерирано съдържание, които описахме в материала за водния знак в ChatGPT.
Какво означава това за потребителите в България
Американската анкета не може да се пренесе директно у нас, но показва посоката на обществения дебат. AI инструментите стават част от всекидневието – от търсене на информация и превод до писане на имейли и планиране. Колкото по-често ги използваме, толкова по-важно е да знаем кога им се доверяваме и кога не. Безплатните версии на популярните чатботове също се променят: например Google премина към по-лек модел в безплатния Gemini, за което писахме в статията какво губите с Gemini Flash-Lite.
Няколко практични правила помагат да използвате изкуствения интелект разумно. Проверявайте важните факти – медицински, правни, финансови и изборни – в първоизточника, а не само в отговора на чатбота. Не въвеждайте лични данни, пароли и служебна информация в публични AI услуги. Прочетете настройките за поверителност и изключете използването на разговорите ви за обучение на модели, ако услугата го позволява. И не на последно място – обръщайте внимание на етикетите за AI съдържание, защото все по-голяма част от текстовете и изображенията в мрежата са генерирани, както показахме в анализа колко от интернет съдържанието е създадено от AI.
Често задавани въпроси
Кой проведе проучването и колко души участваха?
Анкетата е на AP-NORC – съвместен център на агенция Associated Press и NORC към Чикагския университет. Участваха 2140 души от вероятностния панел AmeriSpeak, онлайн и по телефона, между 24 и 28 септември 2026 г.
Има ли подобни данни за България?
Не открихме скорошно българско проучване със същите въпроси. Най-близките данни са от Евробарометър, които обхващат всички държави от ЕС и показват, че европейците приемат AI на работа, но настояват за контрол и прозрачност.
Ще забави ли регулацията развитието на AI в Европа?
Мненията се различават. Компаниите често твърдят, че правилата забавят новите функции в ЕС, а Европейската комисия настоява, че те защитават потребителите. На практика някои AI функции идват в Европа по-късно, отколкото в САЩ. Още анализи по темата ще намерите в рубриката AI в ежедневието.
